| От прашните улици на Малорад, до мисията да спасяваш човешки животи | ||||||
| ||||||
"Тук живееше Иво Петров и като малки сме играли футбол. Ние живеем ето в тази къща и като деца, много малки си спомням, че сме ритали топка“, разказва Иво Иванов, приятел на проф. Иво Петров. Двамата израстват по поляните на Малорад, където ритат топка. Години по-късно Иво Иванов разбира, че съотборникът му в детските игри е станал лекар. Среща ги не поляната, а болницата. "Благодарение на Иво Петров съм още жив. Златни му ръце на него. Сложи ми два стенда и сега се чувствам прекрасно, както съм бил преди. Все едно не съм боледувал“. Седем години след инфаркта Иво Иванов е кмет на родното село на проф. Петров. А сърцето му работи на пълни обороти. "Благодарение на него съм жив и здрав и нямам проблеми“. Освен кмет, той се грижи за камили, крави, биволи, коне и щрауси. "След инфаркта си работя, гледам си животните. Не ми пречи това, че съм получил инфаркт, благодарение на нашия човек Иво, нашето злато. Не ми пречи работата, не се затруднявам и с инфаркта продължавам, животът продължава“, категориен е Иво Иванов. Освен у Иво проф. Петров оставил ярки спомени и у жителите на Малорад. И всички от сърце му изпращат пожелания за здраве и късмет. |
Още новини от Национални новини:
