| Жена, участвала в издирването на 12-годишния Александър, с разтърсващи думи | ||||||
| ||||||
Ето какво написа тя: "Търсим Сашко. Всички. Търсим го из горите, в храсталаците, по улиците, в мазетата. В Перник кафенетата са пусти. Не са затворени, пусти са. Хората бродят почти като призраци. Всеки трети е хванал някаква радиостанция, всеки втори се е омотал в шал, качулка или...нещо си. Всеки търси погледа на другия, непознатия, и пита на глас:" Нещо?!". Безмълвно нищо. Следим публикациите в нета. Ходейки, търсейки. После се втурваме към стария цирк. Някой е казал, че Сашко е в района. Надминават ни тичащи полицаи. Питат. И те питат за стария цирк. Сочим. Не са местни. Хукват. Нищо! И тук - нищо. Никой! Полицаите тръгват обратно. Плътно след тях подтичват четири момичета. На около осемнадесет. Тихи са. Като непознатото в душите. Като неизвестното. Двама роми, към четиридесетгодишни, трескаво разкрояват пътя и пелтечат: " Аааа, не, няма го..." И осъзнавам, че няма цигани, българи, различни... И осъзвам, че Перник е сърце. Голямо, човешко, нормално сърце. Сърце, което няма нужда от президент, партии, политики, заплати, обвинения. Сърце от човещина. Сърце, което винаги е чакало изгубения си, аутистичен, мъничкия си Апостол Сашко... Още го търсим..." |
| Още по темата: | общо новини по темата: 84 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/14 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
