 © Burgas24.bg |  |
Поведението на българския премиер по българо-руските проекти и участието на България в тях има две основни направления - едното е свързано със сложната игра на надделяване на руско-европейското лоби и второто - с увеличаването на финансовите дивиденти на участниците в трите проекта. Това каза проф. Нина Дюлгерова, историк-международник, специалист по Балкани, Кавказ и Русия.Освен политиката и дипломацията, в енергийните проекти има и финансови параметри, които се гонят в посока реализация, защото ако политиката и дипломацията вървят ръка за ръка, те всъщност са обвързани и с финансови потоци, обясни тя.
"И ако до преди месец говорех, че проблемът с енергетиката е свързан с преразпределение на финансовите потоци на българския пазар, сега мога да премина към следващия етап на интерпретация, а именно, че изявленията за българското участие в руско-европейските енергийни проекти е свързано с увеличение на финансовите потоци. Ако проследим по-внимателно каква е причината за отказите на Бойко Борисов от "Бургас - Александруполис" и АЕЦ "Белене", се вижда, че първият е свързан с екологична оценка, а вторият с липса на инвеститор. Но едното и другото реално съществуват - на "Бургас - Александруполис" ще се прави четвърта или пета екологична оценка, а АЕЦ "Белене" има много твърд инвеститор - Русия. Интересно е, че в Европа водещите държави активно се договарят с Кремъл и за тях това е позитив, докато в България този инвеститор се игнорира и процесите се анализират през призмата на съмнителната пропагандна риторика. В контекста на подписаното руско-турско споразумение за изграждане на АЕЦ в Турция, в един момент се получава така, че не България, а Европейският съюз ще загуби сериозни дивиденти от отлагането на АЕЦ "Белене", каза тя.
Дюлгерова отхвърли предложението на президента Георги Първанов да бъде направен референдум за АЕЦ "Белене", тъй като това би било напълно излишна финансова тежест за държавата.
"Ние нямаме пари и ако не ме лъже паметта един референдум ще струва някъде около 18 - 20 млн. лв. - има ли ги България, за да ги даде? И второ, аз не виждам защо трябва да се прави референдум за европейски проект, който е минал през доста етапи на технологическите договаряния", каза тя.
Според нея трябва да се престане с политическото голословие, а да се тръгне от това, което вече съществува като даденост за неговата реализация.
"Реално България в момента и по трите проекта е готова. Единственият минус за "Бургас - Александруполис" е, че общината и тези, които се занимават с енергийната ефективност за реализацията на проекта, трябва да вземат и да обяснят на българското население в Бургас и общината за това какво се очаква и какви могат да бъдат минусите и какви са плюсовете. "Бургас - Александруполис" е нужен и това трябва да се обясни на народа, който в една или друга степен ще бъде обвързан с нефтопровода и ще живее с и от него.
Националната сигурност на всяка държава, която има транзитиращи трасета, е гарантирана, увеличава се нейният политически просперитет. Населението повишава пък своя социален статус, защото ще има т. нар. икономическа обвързаност и намаляване на безработицата. Ние се борим именно за тези неща. Тези три проекта ни ги поднасят на тепсия, а България в момента е единствената държава, която доброволно се отказва от нещо, за което се борят много държави. Ето, говори се вече, че ако България се откаже от "Южен поток", Румъния и Македония ще са в схемата да ни заместят. Ние какво ще правим? При всяко положение тази риторика трябва да спре и да продължим напред. Колкото по-скоро приключат тези приливи и отливи, толкова по-добре за България и народа й", коментира тя.
Източник: Агенция "Фокус" |
