"Най-важното е да запазим българското им самосъзнание. Най-трудно е с българчетата, които са родени в чужбина. Когато едно дете започне и в чуждо училище, е много трудно да разбере, че е българче, трябва да се работи с много внимание и това е кауза, не само държавна политика", твърди Росен Иванов, който е председател на Агенцията за българите в чужбина.

Ева и Георги учат в България. По думите им намирането на добре платена работа е невъзможна кауза. Споделят, че не искат да преживяват, а да живеят, затова правят всичко възможно, за да заминат в чужбина.

"Аз мисля сега, като завърша, да запиша някаква магистратура в чужбина, чудя се, но повече клоня към "да", защото работя в момента, но и тази работа не ме устройва и не мога да си намеря нещо подходящо. Може би след подобна магистратура, ако се върна в България, ще имам повече възможности", коментира Ева.

"Специално в моята професия тук изкуство не може да се случи. Няма достатъчно пари, в клубовете не дават много пари. Историята е много дълбока, трябва да говоря много", споделя Георги.

Ако не могат да постигнат българската мечта, хиляди нашенци отиват да изживяват американската. По неофициални данни в САЩ живеят 250 хиляди наши сънародници.

"Границите не са това, което бяха. Особено когато говорим за ЕС, ние дори не използваме думата миграция. Хората са свободни да се движат, да се връщат", допълва Росен Иванов.

От Агенцията за българите в чужбина определят миграцията като динамична.

А българите, които се връщат в родината си, са предимно тези, които са работили в страни, засегнати сериозно от икономическата криза - Гърция, Испания и Италия.