| Евреин разказа за ужасите от концлагерите в България през Втората световна война | ||||||
| ||||||
В края на май 1943 година Аврам Меркадо Натан попада със семейството си в лагера в Сомовит. Тогава той е само на 14 години. Днес, вече на 92 години, той си спомня, че животът в лагера е бил жесток. "В лагера животът беше жесток. Всяка вечер ни строяваха и правеха проверка. Всяка вечер старшината намира все някой виновник, който да пребие пред строя", спомня си той. "Храната беше фасул-чорба. Брояхме зърната, които попадаха в нея. Минаваха селяни и ни хвърляха залъци хляб. Майка ми казваше: "Лошо е, много е лошо, но трябва да търпим". "Човек трябва винаги да живее с надежда. Отчаеш ли се - край. Хората сме такива - живеем с надежда. Ние така живеехме с надежда, че ще се оправим" Той разказва и за края на престоя си в лагера. "Веднъж при нас дойде немски офицер с двама адютанти. Бяха докарали шлеп. Очаквахме, че ще ни закарат. Чакахме цяла нощ. Така осъмнахме. На сутринта го нямаше. Започвахме да пеем и д
След края ня войната семейството на Аврам се оказва без дом. Той е принуден да работи, макар, че е още дете. Слага картонени рамки на огледала. След като семейството му стъпва на краката, той се връща в училище. Завършва. Става строителен инженер и участва в строежа на "Дунав мост". До днес вярва, че трябва да говори за преживяванията си в лагера. За да се помнят. "Бяха жестоки времена. Фашизмът е едно жестоко античовешко движение. Най-важното е, че останаха спомените", завърва разказа си пред "Deutche Welle" възрастният мъж. |
Още новини от Национални новини:
