Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева - нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим.

В България множество църкви са кръстени на Божията майка, като особено тържествено празникът се отбелязва в Троянския манастир.

На обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна пита, тиганици, мед. Разрешава се риба. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве.