©

Не вярвахме, че тези стихове са толкова страшни! Както и не вярвахме, че ще дойде ден да напишем:

Георги Димитров Найденов (6 август 1949 - 10 януари 2014)

Гогич, приятелю!... Ти си си тук - сред нас! И винаги ще бъдеш с нас! Микрофонът ти е включен! Сцената, прожекторите, публиката - чакат те! И ние чакаме усмивката ти и гласът ти да прозвучи!
А теб те чака поредната идея, поредният проект, чашата с уиски преди концерт, недопушената цигара...
Чака те оня зверски хъс за работа! И онази кротка, уморена усмивка след концерт... Миговете на отпускане преди следващият напън. Защото при теб нямаше покой! И нямаше умора!
"Няма умора"... Толкова искаше да запишем тази песен! Защото хора като теб не са родени за покой! Защото такива като теб се уморяват, когато нейде по-задълго спрат!

Гога!... Днес в 10... репетиция, приятелю!...

Милица, Ралица, Драго
("Фамилия Тоника")