"Освен мен, гладуват още момчета. Аз съм с диабет, но не получавам диетична храна. Никой не чува оплакванията ми, няма как да се обадя на тел.112 - от затвора не може", алармира 39-годишният Щилян Хегенбард. 

Той се разследва за разпространение на порнографски материали по чл.159 , делото все още не е стигнало до съдебна фаза. Другият затворник, обявил гладна стачка, е каналджията Росен Цолов, който бе задържан през август м.г. след гонка с жандармерията между Синеморец и Ахтопол. 

"Бил съм в затвора в Белене, във Врачанския и Софийския, но положението в бургаския затвор е нетърпимо. Аз съм с фисура на дебелото черво, трябва да се оперирам, но никой не ме пуска. Вместо това съм настанен в помещение с още 11 човека, без санитарен възел. За нужник се използва кофа, която цяла нощ стои в килията. Навсякъде е пълно с дървеници. Гладувам, защото искам адекватно лечение. Докторът на затвора казва, че тук не мога да бъда лекуван, но никой не обръща внимание", твърди 54-годишният Цолов. 

По време на залавянето му с 12 иракчани край Ахтопол той е бил пуснат от затвора в Белене, където излежавал 6-годишна присъда, за да се оперира от дископатия в Русе. Вместо в болницата обаче, Цолов с озовал край границата и така се сдобил с още едно обвинение. 

"Не бих искал да коментирам поведението на определени затворници, но обявяването на гладна стачка не е нещо необичайно. Във всеки един от 12-те затвора в страната такива неща се случват", каза директорът на бургаския затвор Бранимир Мангъров. 

В момента се водят десетки дела в Административен съд Бургас срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за лошите условия в основния корпус.