Тематично представяне на романа "Тя, островът“ на Света Анастасия | ||||||
| ||||||
"В "Тя, островът" не става въпрос за танго, но ритъмът на текста и интензивността на отношенията между героите ми напомня за него. Исках да изтанцувам книгата си в един импровизиран спектакъл, пресъздаващ темата за триангуалициите в сюжета й", коментира Ирина Папанчева, за която аржентинското танго е хоби. "Любовта е най-трагичното, което съществува на този свят и в живота - казва Унамуно. Следователно тя е най-достойното да бъде споделена и разказана. За тази любов ни разказва и Ирина Папанчева, любов, в която има усещане както за съдбовното и предопределеното, така и за рицарската романтичност и сантименталност. Любов, в която има търсене на повече от интимност, на повече от онази близост, в която няма място за трети. Сюжетът в романа е като часовниково махало, което в своя перманентен ритъм, от една страна, ни насочва към тезата за любовта на Унамуно, а от друга, към тезата на столетницата Кармен, че любовта трае цял живот. Не трае, когато някой не иска", каза на Гочо Гочев. "Романът на Ирина Папанчева предава любопитството й към другите, към света, към отношенията, и желанието й да разкаже това, което е открила. Многопластов и полифоничен, той е като една протегната ръка", сподели Митко Новков. "Действително исках да разкажа Фуертевентура и хората й. Но още преди да се върна там, за да направя проучването си, започнах да пиша романа. Историята дойде с едно усещане, което нарекох Усещането. Няколко персонажи в книгата ми преживяват това усещане и то е различно за всеки един от тях. Ще оставя на вас да откриете кое е то, докато я четете, макар че, предполагам, че Усещането ще бъде различно и за всеки един от вас", каза авторката накрая. Представянето приключи с още едно танго, изтанцувано от Елина Димитрова и Илия Четроков. |