Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Месопустна (Месни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.

Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за своята жертва за човека. През Великия пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. Човекът трябва да преосмисля поведението си и да се моли да му бъдат простени греховете, за да се пречисти телом и духом. За този период има специален сборник с песнопения, т. нар. Постен триод, който съдържа кратък канон обикновено с покаен характер за всеки ден от поста.

Целта на постите е, чрез въздържание (не само от определни храни, но и от широк спектър "лоши мисли и дела") и смирение да се постигне покаяние, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.

Освен в Православната църква, постите се спазват и в Римокатолическата църква. Протестантските църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.