Почти 17% от българите живеят в лишения сочат данни на Евростат. Темата коментираха бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева и преподавателят по макроикономика Щерю Ножаров пред NOVA NEWS

Шулева каза, че българите все повече се сравняват с висок стандарт, който изисква всяка година семейството да ходи на почивка, да има личен автомобил, да вечеря в ресторант поне веднъж месечно и др. По нейни думи преди присъединяването на България в ЕС 88,7% от българите са живеели с липса на необходимата качествена храна, а в ново изследване този процент 33%.

Тя посочи, че трябва да се работи още по тези въпроси, но постигнатото през годините не е малко.

Ножаров каза, че сивата икономика изкривява данните, а също така води до по-малко приходи от осигуровки и данъци, с които да се реализират социални политики.

Той допълни, че в България има небалансирано регионално развитие – формират се области, които са по-бедни от други. По негови думи това се дължи на факта, че държавата не формира балансирано инвестиционни потоци и насочване на транспортни коридори. Той допълни, че друга причина за това е големият брой на работни места с ниска добавена стойност.

Ножаров допълни, че липсват реформи и в някои сектори, като енергетика, което генерира натиск върху хората с най-ниски доходи.

Той подчерта още, че образованието също е фактор, тъй като безработицата при хората с ниско образование е по-висока.

Ножаров беше категоричен, че социалните помощи трябва да отиват там, където наистина има нужда.

Шулева обясни, че около 100 хиляди души ще бъдат по-линията на бедност. Тя допълни, че увеличаването на тази линия е добра новина, тъй като ще има индексиране на числата и се очаква броят на тези хора да намалее.

Бившият министър посочи, че в страната има близо 150 хиляди младежи, които нито учат, нито работят. Тя запита докога такива хора ще лежат на гърба на държавата.

Шулева допълни още, че според проучването почти 40% от хората, които са в риск от бедност, са с никакво или много ниско образование.

Ножаров каза, че тази година ще приключим с 3% дефицит. Той посочи, че новият бюджет трябва да мине на принципа на "програмно бюджетиране - какво влагаме и какво излиза на изхода", като допълни, че има много институции, които не си вършат работата и даде пример с шестте агенции, които отговарят за движението по пътищата.

Шулева каза, че бюджетът трябва да се оптимизира и да се обърне внимание на администрацията, която на фона на намаляващото население непрекъснато се увеличава. Тя допълни, че вече сме в дългова спирала.