Кое е толкова странно? Има ли значение в колко часа какво е правил, по-добре ли щеше да е в 3 следобед, когато улиците са пълни? Книжката не е доказателство, че можеш да караш, а момчето е имало пълнолетие за изкарването и за книжка и е в правото да има мотор, а не някой да му го преотстъпва. Тези неща ли ви потресоха най-много? Мислех, че акцента на публикацията е, че по независимо какъв начин (дали е умишлено, неумишлено, злополуката, дали е по негова или не вина, дали има нужните знания и умения) нечий син, брат, внук, приятел си е отишъл от този свят завинаги.