Накратко - тогава номинираният за премиер от управляващата БСП Николай Добрев заедно с новия лидер на партията Георги Първанов върнаха мандата за съставяне на ново правителство на току-що избрания за президент Петър Стоянов. Някои смятат, че с този ход те спасяват България от гражданска война и се слага край на политическото безвремие.
"Да затворим фабриката за илюзии" призоваваше Стоянов (президент 1997-2002) в началото на мандата си в размирното време.
Денят на разума го нарича Велислава Дърева. "Четвърти февруари трябва да остане и като един символ на разума", казва години по-късно Първанов.
20 години след 4 февруари 1997 година имахме поредната рулетка с даването на мандати и разменянето на папки. Папките, които политическите сили върнаха само преди два месеца на вече бившия президент Росен Плевнелиев нямат нищо общо с прословутите две папки на предшественика му, тогава лидер на БСП Георги Първанов.
Твърди се, че преди 20 години Николай Добрев като кандидат-премиер и Георги Първанов като лидер на БСП отиват в президентството с две папки - в едната е съставът на новия кабинет, а в другата е отказът да се възползват от мандата. Петър Стоянов обаче казва, че папката е само една - с имената на новите министри. Той твърди, че отказал да я вземе. За две папки потвърждава и в спомените си Жан Виденов. До днес обаче витае съмнение доброволно ли се отказва БСП.
На 22 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставка като лидер на БСП и като премиер на правителството. Положението в страната е много тежко - хиперинфлация, българският лев подскача всеки ден спрямо щатския долар и германската марка.
Заплатите се плащат всяка седмица и се харчат веднага, защото от сутринта до вечерта парите вече са обезценени.
СДС вече е нанесъл първия си удар над БСП, печелейки президентските избори.
На 8.01 БСП предлага ново правителство, начело с досегашния вътрешен министър Николай Добрев. Президентът Желев отказва да даде мандат. Коментарите са, че така той оставя тежката работа на Стоянов, който встъпва в длъжност две седмици по-късно - на 22 януари.
По улиците вече има шествия, организирани от СДС. Немислимото се случва на 10.01.
Парламентът е обграден, има безредици. Разгневените хора се опитват да влязат в сградата на Народното събрание, за да потърсят сметка на депутатите от социалистическата партия. Ръководството на СДС едва успява да "тушира" ситуацията, спомнят си журналисти, станали преки свидетели на случилото се.
През деня и ранната вечер площадът около НС на практика е милитаризирана зона на сблъсъци между цивилни и полиция. Напрежението ескалира, когато бившият вътрешен министър Любомир Начев решава да си тръгне от парламента. Тогава по БНТ случката бе предадена на живо - полицаите го питат - "Къде, г-н Начев", а отговорът е - "Прибирам се, ще си ходя".
Хората нападат, полицаите нахлуват. Денят е тежък, вечерта - още повече. Ситуацията тъкмо е утихнала и в малките часове на нощта на 10 срещу 11 януари полицията атакува с палки и щитовете останалите 1000-2000 души. На другия ден равносметката е десетки ранени, сред които и депутати от СДС. Бившият премиер Филип Димитров е в болница с разбита от полицаите глава.
Следва 4 февруари.
БСП връща мандата. Подписано е споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.