Това сочат данни от национално представително изследване на НЦИОМ, проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г.
42% от пълнолетните българи посочват, че пушат. По-често палят цигари мъжете, ромите, хора на възраст между 30 и 49 години.
46% от интервюираните твърдят, че никога не са пушили (главно жени и възрастни хора). 12% от анкетираните пък се определят като бивши пушачи.
69% от пушачите преценяват, че сега пушат точно толкова, колкото и преди влизането в сила на забраната за тютюнопушене на обществени места.
28% от пушачите посочват, че са намалили цигарите в резултат на забраната. Пушенето ограничават по-заможните и хората на възраст между 50 и 59 години, отчитат социолозите.
Когато са в заведение на закрито, половината от пушачите излизат навън, за да пушат. Други 15% се въздържат да пушат, докато са в заведението.
11% от пушачите признават, че посещават заведения, в които се пуши въпреки забраната. Това твърдят млади жители на големите градове.
Едва 18% от пушачите ходят по-рядко на заведение, а 16% твърдят, че са спрели да посещават изобщо заведения. За 22% от пушачите забраната не е проблем, защото те така или иначе не ходят по заведения.
61% от участвалите в изследването бивши пушачи твърдят, че отказът им от тютюнопушене е в резултат на техен личен избор.
52% от бившите пушачи изтъкват здравословни причини като основание за отказа си от пушене, а 37% твърдят, че са оставили тютюна поради финансови причини (в този случай става дума за по-възрастни и бедни хора).
За 4% от бившите пушачи самата забрана е причина за отказ от цигарите.
Проучването е по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.
Според експертите обаче дълготрайният ефект от забраната е далеч по-важен, тъй като целта е превантивното действие на закона върху младежи и подрастващи.
| Още по темата (92): | |