Асоциацията за защита на потребителите ( АЗП) настоява следващото 48-мо Народно събрание да приеме качествен и работещ закон, регулиращ дейността на колекторските фирми и тези, които раздават бързи кредити. Данните на БНБ сочат, че тенденцията за нарастване на кредитите от банки и нефинансови институции, която започна през 2020 г., продължава, като през юли 2022 г. те се увеличават с 13% на годишна база, посочва Пейо Майорски, председател на
АЗП, в съобщение до медиите.
Многократно Асоциацията за защита на потребителите е предупреждавала за риск от задлъжнялост на гражданите. Основна причина за този тренд преди две години беше затварянето на държавата заради пандемията от COVID-19, защото бяха блокирани повечето стопански дейности. Множество малки и семейни бизнеси фалираха. Последва инфлационна спирала и енергийна криза, чиито край все още не се очертава на хоризонта. Затова, както многократно сме алармирали, неблагоприятната тенденция на увеличаване на необслужваните кредити ще продължи. В тази посока, данните на БНБ показват, че те растат на годишна база с 14,3%, а на тримесечна – с 20,1%, се допълва в съобщението.
Предвид нестабилната политическа обстановка и очертаващия се фрагментиран парламент, апелираме към политическите партии да подходят отговорно, като приемат необходимите закони, които да намалят натиска над домакинствата. Още повече, че продължава да стои като нерешен проблемът с достъпа до Централния кредитен регистър и прекомерните права, дадени на нефинансови институции като фирмите за бързи кредити и колекторските компании. Същите, въпреки окончателни съдебни решения за липса на задължения, разполагат с властта да опорочават кредитните досиета на гражданите и да ги маркират като длъжници, посочват от АЗП.
От началото на 2022 г. пазарът за бързи кредити е в бурен разцвет с увеличение от близо 23% на годишна база, което по изчисленията на БНБ означава, че размерът на всички вземания по този вид кредити поставя рекорд като надхвърля 4 млрд. лева и то само за първата половина на текущата година. За сравнение, преди година вземанията бяха на ниво от 3.34 млрд. лева. Изчисленията на АЗП показват, че през втората половина на 2023 г. колекторските фирми ще бъдат отново във възходяща тенденция на изкупуване на необслужвани дългове, като ще подобрят достигнатите върхови нива през 2019-2020 г. Очаква се също така да увеличат своите наказателни лихви, но за разлика от банките, те отказват да представят публично формулите, с които формират въпросните лихви, отбелязват от АЗП.
В миналия парламент тогавашният вицепремиер и министър на икономиката
Корнелия Нинова се опита да прокара законопроект, който обаче обхваща основно задължения към оператори на комунални услуги. Той заключваше фирмите за бързи кредити и банките. АЗП напомня, че има доклад на ДАНС, посветен на колекторските фирми, което е показателно за мащабите на този бизнес. Документът разглежда и възможните рискове за националната сигурност, вероятно предвид факта, че част от компаниите в сектора са с неясен произход, както и индиректната връзка между бързите кредити и колекторските фирми.
"Обръщаме внимание, че скорошните твърдения на бившия председател на Комисията за защита на потребителите и бивш заместник-министър Димитър Маргаритов за качествата на въпросния законопроект, са манипулативни.
Припомняме, че чл. 2, ал. 2 изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на БНБ. Справката показва, че там са както фирми за бързи кредити, така и колекторски, при това едни от най-големите. Нещо повече, чл. 2, ал. 2 изключва и самите банки от обхвата на законопроекта. Текстовете на закона трябва да са ясни и да не пораждат спорове и различни тълкувания", допълват от Асоциацията.