В Гърция казваш на сервитьора ‘’Може ли да сложим една маса тук?’’ Само чуваш ‘’Γιάννη, γρήγορα έλα εδώ’’ (вика колегата) и след 2 минути масата с бяла покривка ти е сложена, даже и вода имаш. Това сподели във фейсбук Лео Кадели, албанецът с българска душа. Той е създатее на популярна интернет платформа "Приятели, помагайте!“, към която вече са се присъединили хиляди хора, като най-бързо откликват българи, живеещи по света. Всеки участва според възможностите си – с лични дарения, безвъзмезден труд, транспорт. Ето какво още написа по отношение на облсужване на Гърция и България:

В България питаш нещо сервитьора и те посреща ‘’Чакай малко’’ или в най- добрите случаи ‘’Ей, сега’’. Когато поръчваш вода, ти идва след 20-30 минути, прави се на луд и без да те пита каква вода, ти носи Acqua Panna, което в Италия е жълти стотинки, а тук ти я продава 10 лв. Когато му кажеш, може ли българска вода (слава на Бога има страхотни български минерални води) те гледе така лошо, че ако не е отворил Panna-та по пътя, ще има оправдание да ти откаже.

След това се почва една борба с него за поръчка, накрая на 10-15% бакшиш не ти казва нито благодаря, а те гледа толкова лошо.

Бил съм на всички страни в този бизнес.

1. От 1998 до 2004 съм бил сервитьор, барман и собственик на различни заведения в Гърция (повечето в Атина). Изкарал съм като барман по 2-250€ на ден бакшиш. Имал съм случаи и са ми оставяли по 100% от сметката бакшиш. Организирах работата си максимално бързо, красиво, а те ходят като сакати, или все едно жената ти те е оставила снощи. Как да имаш, като не искаш да знаеш, как?

2. 2004 съм бил сервитьор за малко време в Италия (Милано).

3. 2005 съм управлявал заведение на брат ми в Албания.

4. От 2007 до 2014 съм бил собственик на няколко различни заведения и хотел в България.

5. От 2014 досега съм само клиент и то все по-малко стъпвам на заведения. Взимам един дюнер от арабин, той с развален български, аз още с по-развален, но се разбираме и се прибирам вкъщи.

Обслужването в България е толкова ниско ниво, толкова може да те дразни един сервитьор, че даже на гишето на КАТ са по-усмихнати.

Знаете, колко много обичам България, знаете колко много обикалям районите, но обслужването е с толкова сърдита муцуна или получаваш една фалшива усмивка.

Нито една стотинка не давам на такива пишман сервитьори. Трябва да се бориш днес, а не просто да движиш и да се перчиш.

Не, че ходя много по заведенията, но нямам търпение да видя как ме обслужват вече роботи.

Усмихнете се бе хора, обърнете внимание на работата си, много повече пари ще изкарате, дори и само това да ви е в главата.

Моето уважение към свестните сервитьори, сигурен съм, че има такива. Срещнал съм, но се броят на пръстите на едната ръка.