Александър Секулов: Не виждам друго гориво за човека, освен това да се съмнява в себе си

Александър Секулов казва, че всеки човек е провинция на Господ.

"Провинцията като метафора, разбира се, като място, в което най-вече има време и светлина. Това беше начин да покажа една светла скръб по тези неща, които като едни платноходки вече са отминали. Надявам се книгата да е светла и леко смешна, каквато трябва да бъде всяка една тъга. Защото когато говорим за мрака, той не изчезва, а се сгъстява. Това сподели пред bTV за най-новата си книга "Възхвала на провинцията" писателят Александър Секулов. 

По негови пиеси са едни от най-гледаните постановки в България. А новата му книга влезе в тазгодишните номинации на портал Култура. 

"Мисля за един факт в последната година. Той ми стои непрекъснато пред очите. Между 1942 и 1943 г. по време на тази безумна касапница, която е била Втората световна война, се пишат три книги. "Малкият принц", "Алексис Зорбас" и "Пипи Дългото чорапче". И се питам защо точно в този момент са се появили точно тези литературни герои, които носят толкова много желание да се живее широко, да се живее смело, да се живее все едно няма околна действителност. Мисля, че те са много хубав пример да не се занимаваш с отрицанието на живота. 

Моят добър приятел художникът Атанас Хранов винаги казваше "Черното се рисува много лесно". Просто вече органически не понасям литература, театрални постановки, които не водят човека до някаква надежда", споделя писателят Александър Секулов.  

На въпроса кои явления описват днешното време, той отговори: "Напоследък много мисля върху това. Скоростта с която живеем вече е извън предела на физическите възможности на човека. Невъзможността да се разбираме с думи. Думите, от средство за разбирателство, са се превърнали в оръжие. Способността човек да приема негативни новини. Колко може да абсорбираме такова негативно влияние? То е като радиацията - облъчваме се, затова и мутираме".

"Ние сме станали функция на външните обстоятелства. Личните ни решения са сведени до това просто да не припаднем някъде в ежедневния график и трафик", добави още той. 

По отношение на театъра Секулов сподели, че се опитват всеки път да правят неща, които не могат, които са трудно постижими. "Ако всеки път не е много трудно и не те заплашва провал, започваш да ставаш ленив и доволен. Това винаги си личи в изкуството - ако пестиш усилия. Много е трагично да се заблуждаваш, че никой няма да го види. Всички го виждат - като родилно петно е. Не виждам друго гориво за човека, освен това да се съмнява в себе си. Само това може да те бута напред". 

"Имах прекрасна учителка, когато бях в пети клас. Другарката Велева. Спомням си, че влезе и говори за литературата като предмет по начин, по който писателски нищо не беше същото. Разбира се, много късно го разбрах", споделя Секулов.