Арх. Петър Диков обясни кои са устойчивите при земетресение сгради и къде се крият проблемите

Българските норми за строителство са заимствани от германските и са доста добри. Има пропуски в довършителните работи, конструкцията е нещо, което най-много се следи в строителството. Това заяви в "Денят започва" бившият главен архитект на София Петър Диков.

След земетресението в Перник направихме доста неща по проверката на сградите в София, допълни арх. Диков.

Той определи като много важно изготвянето на техническите паспорти на сградите.

По думите му общата картина е относително добра - хората трябва да знаят, че нормите за строителство и следеното на качеството са много високи.

Панелните блокове са правени в заводски условия, с доста високи изисквания към качеството. Здравината на самия панел е много добра.

ЕПК сградите също са с добра издръжливост срещу земетресения.

При панелните сгради основният проблем е при връзките, където са се заварявали самите панели.

"Има много легенди в това отношение - как били заварявани през една, как били незамонолитвани и т.н.", заяви арх. Диков.

При старите сгради най-голямата опасност е, ако са правени нерегламентирани намеси в партерите. Имаше един период веднага след 90-та година, когато масово се реституираха стари сгради и особено магазинните помещения на партера. Някои собственици си позволяваха да събарят носещи стени, а на старите сгради стените имат важно значение точно при земетръс, тъй като работят като "земетръсни шайби", обясни арх. Диков.