Бизнесмен: За моите служители загубата е 1100 лева на година, а за мен – по 1700 лева на човек

Несигурността около Бюджет 2026 продължава, а политическият и социалният диалог изглежда все по-напрегнат. Все още не е ясно кога план-сметката ще бъде внесена в парламента, въпреки уверенията на премиера Росен Желязков, че това ще се случи "до дни“.

Междувременно синдикати и работодателски организации са обединени в недоволството си – не толкова срещу идеята за бюджет, колкото срещу начина, по който се въвеждат промените и липсата на реално обсъждане. Основните спорни точки са свързани с увеличението на пенсионната вноска, по-високия максимален осигурителен доход и повишения данък върху дивидентите – мерки, които бизнесът определя като тежък удар върху разходите за труд и конкурентоспособността.

Мартин Куванджиев, предприемач в сферата на изкуствения интелект, споделя, че неочакваните промени в края на годината подкопават доверието на инвеститорите и клиентите. Миналата година, по думите му, фирмата му е загубила голям клиент заради рязкото вдигане на осигуровките, а сега очаква ново увеличение на разходите – около сто хиляди лева повече.

Той изчислява, че за работещите при него загубата ще е с над 1100 лева на година, а за него – по над 1700 лева за служител.

"Това са ти 548 хляба за 1 година“, изчислява още той пред bTV.

За да покаже мащаба на ефекта, Куванджиев дори създава онлайн инструмент, с който всеки може да изчисли колко ще загуби след влизането на новите правила в сила.

Работодателите също изразяват категорично несъгласие. От Асоциацията на индустриалния капитал посочват, че макар правителството да представя увеличенията като "незначителни“, два процентни пункта повече означават допълнителни шест и половина милиона лева дневно разходи за бизнеса. Те настояват, че бюджетът е небалансиран и рискува да натовари икономиката в момент, когато стабилността е крехка.

Синдикатите от своя страна също не са склонни да подкрепят предложението. Президентът на КТ "Подкрепа“ Димитър Манолов обяви, че организацията му може да бойкотира предстоящия тристранен съвет, тъй като синдикатите не са били реално изслушани при предишните обсъждания. По думите му, проектът трябва да бъде изцяло преработен, а не "поправян на парче“.

От своя страна премиерът Росен Желязков уверява, че бюджетът не е в риск и че различията в позициите са естествена част от социалния диалог. Според него правителството търси баланс между интересите на всички страни, като основният приоритет остава да не се допусне нова вълна от инфлация и реално намаляване на доходите.

Въпреки това, все повече изглежда, че доверието между институциите, бизнеса и синдикатите е разклатено. Бюджетът, който трябва да даде предвидимост за следващата година, засега се превръща в символ на несигурност – нито ясно кога ще бъде внесен, нито какви корекции ще претърпи, нито дали ще получи нужната подкрепа, за да бъде приет.