Цените на недвижимите имоти в България продължават да се покачват с бързи темпове, което предизвиква смесени реакции – от оптимизъм до притеснение – сред купувачи, продавачи и експерти. Ирена Перфанова, член на борда на Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти (CEPI), коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че този ръст не се дължи пряко на бъдещото членство в еврозоната, а на вътрешни икономически фактори.
Според нея покачването на цените е стръмно и рисково, но засега липсват пречки на пазара, които да го забавят. Тя добавя, че страховете около въвеждането на еврото създават ненужно напрежение, което допълнително засилва тенденцията на поскъпване.
"Споделям оценката, че леко стръмно се качват нагоре цените, което не е много добре. В каквито и да е обстановка, ситуация, време и държава – стръмното качване на цените е рисково. Но явно обстоятелствата предразполагат това качване, защото за да тръгнат цените в обратната посока, трябва да има някакви неудобства на пазара, а ние сме си създали голям комфорт в момента“, казва тя.
Основните причини за ръста са: ниските лихви по ипотеките, големият обем на спестявания у населението, стремежът към защита от инфлация чрез инвестиции в имоти и стабилният валутен борд на страната. Данни на Eurostat показват, че над 82% от българите живеят в собствено жилище, което означава, че натискът върху пазара идва основно от вътрешно търсене, а не от социална нужда.
Исторически погледнато, въвеждането на еврото в други страни е водело до поскъпване на имотите, но при България ефектът може да бъде различен заради специфичния макроикономически контекст.
Прогнозите сочат, че цените ще продължат да растат поне до 2026 г., без признаци за спад или имотен "балон“. София води с най-висок ръст – 16% за миналата година и над 10% само за първата половина на тази.
Панелните жилища остават популярни заради добрата си използваема площ.
Ръст на цените се отчита и в други градове – особено във Варна, Пловдив, Бургас и най-силно в Русе.
Цялостно за страната ръстът на цените е около 15% за последната година.
Въпреки активността на пазара – включително и при ваканционните имоти, където купувачите основно са българи – има още какво да се подобрява. Регулацията остава слаба, тъй като много сделки се сключват без посредничеството на агенции, а повечето агенции не членуват в професионални организации. Това затруднява създаването на стандарти и сигурност на пазара.
Набира популярност идеята за облагане на празни жилища като инструмент за регулиране и повишаване на достъпността – мярка, която вече се прилага в страни като Нидерландия.