Брокери: Цените на имотите в България, подобно на Хърватия, ще скочат до рекордни нива преди влизането в еврозоната

През 2025 г. се очаква да бъде пикова година за покачването на цените на недвижимите имоти в България, като ръстът може да достигне 18% – темп, наблюдаван и през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2024 г. Това заяви Александър Бочев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ), по време на среща с медиите.

Според него, след приемането на България в еврозоната – най-вероятно през 2026 г. – очаква се пазарът да се стабилизира и ръстът на цените да се забави до около 10% годишно.

Александър Бочев отбеляза, че в Хърватия, която е член на еврозоната от 1 януари 2023 г., през последните 5 години е имало покачване на цените на недвижимите имоти в рамките между 6 и 10 процента, което е подобно на България с темпове между 9 и 15 на сто. Изключение в Хърватия е 2022 г., която е предприсъединителна година за страната, като тогава покачването на цените е било 17 процента, каза Бочев. Хърватия обаче през 2023 и 2024 г. отново се връща към нормалния ритъм на покачване на цените в рамките на 6 до 10 процента, допълни той.

Антон Андонов, изпълнителен директор на ЕРА Недвижими имоти, допълни, че през 2024 г. пазарът в България е бил изключително активен, с рекорден брой сделки – около 95 000 – и общ обем от над 12 милиарда лева. Той изтъкна, че причините за този бум са устойчивото нарастване на доходите на домакинствата, ниските лихви по кредитите, инфлацията и очакванията за влизане в еврозоната.

Андонов прогнозира, че през 2026 г., след приемането на еврото, ще започне нормализиране на пазара, с по-бавен ръст на цените – до около 6% – и спад в броя на сделките до около 80 000 годишно. Според него, настоящият темп на нарастване на цените не е устойчив в дългосрочен план.

Двамата експерти подчертаха и нуждата от регулация на брокерската дейност в контекста на предстоящото влизане на България в еврозоната. Те изразиха подкрепа за законопроекта на НСНИ, внесен от партия "Има такъв народ“, и призоваха за институционална подкрепа с цел въвеждане на по-добри практики на пазара.