Бъдещето за българския фъстък не е "розово": Все повече производители се отказват от производството

Намаляват площите, засети с фъстъци в района на Садово, където от години хората отглеждат тази култура. Причините са вносът от Китай и Аржентина, който измества българския продукт, както и липсата на вода.

Садово се смяташе за меката на българския фъстък, защото доскоро във всяка къща се отглеждаха фъстъци и това за мнозина беше допълнително препитание. Сега този поминък е на път да изчезне. По данни на земеделски организации до преди 10 години в района са се отглеждали около 200 000 декара. Сега площите, които се сеят са между 4-5 хиляди.

Веселин Хаджийски е един от големите фъстъкопроизводители в района на Садово. И ако до преди година е отглеждал 600 декара, сега е свил производството наполовина.

"И аз съм на кантар дали догодина да сея фъстъци, или да се отказвам, защото стоката остава и не може да я реализираме", казва пред NOVA Хаджийски.

Повече от 10-години отглежда фъстъци и пресмята, че всичко е поскъпнало - горивата, препаратите, торовете и водата, която е основен фактор за производство на тази култура.

"С напояването е проблем, защото нямаме вече по каналите вода, много площи останаха неполивни. Сериозен е проблемът. Фъстъкът иска 6 поливки, минимум", обяснява Хаджийски.

В района на Садово някога са се отглеждали близо 200 000 декара с фъстъци. Сега са около 5 000. Тази негативна тенденция на свиване отчитат от Института по растителни и генетични ресурси в града.

"Фактът, че водата за напояване е все по-оскъдна и все по-скъпа затруднява изключително много производството", обяснява доц. Станислав Стаматов от Института по растителни и генетични ресурси – Садово.

Заради недостатъчните количества вода през последните години, в Института се селектират нови сортове, които са устойчиви на засушаване.

"Това е сорт "Адата“. Той е толерантен на засушаване. Фъстъците, за да развият продуктивния си потенциал се нуждаят от 500-600 литра на квадратен метър вода за цялата си вегетация. "Адата“ може да успее с 400-450. Значи 100-150 литра по-малко", обяснява доц. Стаматов.

Освен липсата на вода големият проблем пред нашите производители се оказва и вносът на фъстъци от Китай и Аржентина.

"Те внасят на много ниска едрова цена. Въпросът е, че до крайните потребители цената пак е висока. Внасят се на около 1-1,8 долара, за килограм, а в търговската мрежа вие сами знаете, че цената е над 6 лева. Разликата е в пъти", пресмята доц. Стаматов.

"Навсякъде почти, където сме влезли в магазин да питаме, казват, че са български. А аз имам познанства от българския и вносния фъстък. Те много си приличат и го продават за български фъстък. Контролът е нулев. Никъде на опаковката не пише. Много опаковки съм срещал, на които не пише произход на фъстъците. А това е задължително. Какъв е този контрол", пита се Веселин Хаджийски.

За това учените от института ни съветват как да разпознаем българския от китайския фъстък. Нашият е с наситено червен цвят.

"Китайските са с по-светла кожица и нямат това нашарване на кожицата, което го има българският. Това прошарване на кожицата е типично за българските сортове", обяснява доц. Стаматов.

А садовският фъстък се слави като отличен афродизиак за мъжете и е прекрасен стимулатор за паметта, обясняват учените.

"Това е заради по-високото съдържание на витамин Е. Като в него се съдържат всичките 21 незаменими аминокиселини. Изключително подходящ е за хора, които са вегани и вегетарианци, хора, които се възстановяват след тежка болест", обяснява доц. Стаматов.

А най-големият парадокс е, че докато у нас българското производство се свива, цяла Европа купува български семена, за да отглежда български фъстъци.