Над 11 хиляди български граждани са се завърнали в България, докато по-малко от 4 хиляди са пристигнали във Великобритания. Подобен отрицателен миграционен баланс не е наблюдаван в такива мащаби от години, сочат данни, обхващащи периода до юни 2025 г.

Паралелно с това хиляди българи са напуснали Германия в периода ноември 2024 г. - октомври 2025 г. Въпреки че сънародниците ни остават третата най-голяма група сред европейските мигранти, които се завръщат от страната, входящият поток към Германия не компенсира отлива. Това показват данни на Федералната статистическа служба на Германия.

Според експерти основните фактори за нарастващото завръщане са увеличените разходи за живот в Западна Европа, натискът върху доходите и затрудненият достъп до ефективни публични услуги, включително здравеопазване. Инфлационните процеси и кризата в средната класа в редица западни държави също оказват влияние върху миграционните решения.

След три години живот в Лондон и осем години в Амстердам, благоевградчанинът Александър Кузмански взема решение да се върне в България.

"Ако ти се работи, можеш да изкарваш добри пари и в България. Въпросът е дали ти се работи. Да, всички виждаме инфлацията около нас, но тя е много по-жестока на Запад. В целия западен свят средната класа губи статуса си. В България все пак имаш бащиния, имаш къща или апартамент. В Амстердам съм плащал наеми по 2500 евро на месец, плащал съм и ипотеки. И в България не е идеално, но икономически можем да живеем далеч по-свободно“, коментира той в ефира на БНР.

По данни на експерти все повече българи обмислят или вече предприемат завръщане в страната. Прогнозите сочат, че до 2026 г. още близо 40 хиляди души могат да се върнат от Западна Европа.

В подкрепа на тази тенденция Министерството на труда и социалната политика изпълнява програма, финансирана с европейски средства, насочена към насърчаване на завръщането и трудовата реализация на българите от чужбина. До момента по нея са кандидатствали близо 4000 души, а над 1000 вече са одобрени.

Тенденцията към завръщане поставя нови предизвикателства пред пазара на труда и социалните системи у нас, но същевременно открива възможности за компенсиране на дългогодишния демографски и кадрови дефицит.