Ние смятаме, че контролните и регулаторни органи имат своето място в овладяването на цените, но най-силният е потребителят. Когато той получи информираният избор, тогава според нас пазарът трябва да се задейства по-ефективно. Това заявиха от Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) по време на брифинг, на който бяха представени данните от наблюдението на цените на основни стоки от малката потребителска кошница за месец юни 2025 г.
Те бяха представени от президента на синдиката Пламен Димитров и главният икономист Любослав Костов.
"Аз съм скептик по отношение на тези пределни надценки. Не съм против, но не смятам, че те вършат работа такава, каквато ни е нужно", заяви Пламен Димтров.
Той посочи, че Българската агенция за безопасност на храните трябва да регулира произхода на стоките, които се предлагат на българския пазар. От КНСБ настояват търговците да показват цените, на които са закупени стоките от производител, за да може потребителят да направи информиран избор.
"Ние добавяме към задължението за произход, задължението да се показва цената. Да знаем кой е производителят и на каква цена - първият прекупвач, вторият, третият и т.н.", заяви той.
КНСБ наблюдава над 600 хранителни магазини.
Любослав Костов представи данни за изменнието на цените на храните за юни 2025 година. В анализа те са сравнени с цените на продуктите в същия период през миналата година.
"С 23% за една година е поскъпнало брашното, хлябът с 11%, оризът с 10%, кренвиршите с 28%, ябълките с 33%, лимоните с 20%, киселото мляко с 9,5%. Като съберем стоките, поскъпването на годишна база е 7,1%", каза той.
Любослав Костов посочи, че тази стойност ще бъде отправна точка за всички следващи наблюдения.
На регионално ниво брашното е поскъпнало най-много в Пловдив за една година - с 28%. Хлябът в София е скочил най-много - 20%, оризът в Пловдив - с 16,7%, киселото мляко в Дупница - с около 16%, доматите и яйцата в Ловеч съответно с 10% и 25%. Картофите поскъпват най-много във Велико Търново - с 28%.
Сравнението на КНСБ по държави показва, че брашното, оризът, сиренето, прясното мляко, киселото мляко и олиото ни са едни от най-скъпите в целия Европейски съюз.
"Затова ние говорим, че нашата ценова конвергенция е много по-бърза, отколкото при доходите. Поради тази причина не можем да очаквам нищо друго освен ускорено нарастване на доходите. Цените няма накъде да растат повече. Ако съберете тези 21 стоки, стойността им е 56,77 евро - по-скъпо, отколкото в Румъния и Хърватия", каза той.
Анализът на икономиста показва, че българите на минимална работна заплата имат много по-малка покупателна способност по отношение на тези стоки, отколкото гражданите на други държави-членки на ЕС.
| Още по темата (1837): | |