За да бъде една сграда пасивна, това означава, че тя няма нужда от ефективно отопление. Това е международен стандарт, който е разпространен по цял свят, но в България няма пасивни сгради, коментира пред Радио София архитект Веселин Веселинов, който е сертифициран дизайнер на пасивни сгради.

"Заражда се в Германия като социално решение, свързано с темата за енергийна ефективност и това е най-високият стандарт за енергийна ефективност. Сградата няма нужда от активно отопление, тя се отоплява на пасивен принцип. Тя е много добре топлоизолирана, използваната дограма е с много високо качество. В нея се използват пасивните печалби, които са основно слънчеви през зимните месеци, а през летните месеци сградата се пази да не прегрява", обясни арх. Веселинов.

Той добави, че към 2020 г. България е на първо място в Европейския съюз по процент на енергийно бедни граждани. По думите му, повишаването на енергийната ефективност е главното решение за преодоляването на този казус.

"Имаме данни към 1 януари 2023 г., че броят на жилищата в България е близо 4,3 млн., той расте, оттогава се е увеличил значително, като близо 50% от тях са многоапартаментни жилищни блокове и респективно голям процент от тях подлежат на реновация. За повечето от тези сгради можем да кажем, че дори това е спешна стъпка", посочи архитект Веселин Веселинов.

Първата Наредба за енергийна ефективност в България е приета през 2000 г. и в експлоатация са въведени под 10% от жилищните сгради, добави той.

"В началото на тази година влезе една актуализация за Наредбата за енергийна ефективност. Вече всички сгради са с характеристики близки до нулеви енергийни сгради – клас А за нови сгради и клас Б са реновирани, т.е. имаме значително подобряване в локалната административна наредба", каза архитект Веселин Веселинов.