Като основна причина представителят на неправителствения сектор определи скоростта. Не трябва да има аргументи, че пускайки нови пътища и магистрали увеличаваме скоростта. Според него това може да се контролира чрез използването на технически средства и допълни, че камерите у нас са изключително малко. Направените анализи показват, че по пътищата трябва да се поставят 350-400 стационарни камери за контрол на скоростта, каза Владимир Тодоров и допълни, че трябва да се обмисли възможността те да могат да бъдат поставяни и от общините, защото знаят кои са проблемните участъци на тяхна територия.
Според него у нас има 30 проблемни участъка с концентрация на ПТП. За пример той посочи участъка Бургас - Созопол, където всяка година са загинали 10-12 души, но след поставянето на мантинели и разделянето на пътните потоци там няма загинали.
Тодоров предложи още въвеждането на специален статут за младите водачи, за които да има определени рестрикции за даден период след получаването на правото да управляват моторни превозни средства, като през този преходен период те шофират само с придружител.
Пътната безопасност е споделена отговорност, която зависи от всички нас - пътния сектор, администрацията, неправителствения сектор, бизнеса и обществото, подчерта в заключение председателят на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.
В рамките на дискусията председателят на сдружение "Българска браншова асоциация пътна безопасност" Николай Иванов припомни, че страната ни е задължена да прави одит за пътна безопасност на пътищата, които са част от трансевропейската транспортна мрежа. Той предложи такива инспекции да бъдат правени и на по-малки републикански и общински пътища, както и на такива в градовете, тъй като статистиката показва, че по-голямата част от тежките инциденти се случват на такива пътища.