Близо 12 хил. гастарбайтери се трудят в българските курорти като бармани и сервитьори. Заради различните облекчения и вдигащите се доходи държавата ни става все по-привлекателна за чужденци от трети страни (извън ЕС). Продължава обаче тенденцията кадрите, които внасяме, да са предимно обслужващ персонал за хотели и ресторанти. За да обърне тренда, държавата планира да изготви списък с висококвалифицирани професии, които да получават по-лесно документи за работа у нас. В момента на пазара на труда са нужни около 150 хил. души, като до пет години вече ще трябват половин милион души, показват сметките на бизнеса.
"В момента Агенцията по заетостта и Министерството на икономиката работят по това да бъде изработен списък от професии, от които България ще има нужда, но няма да може да произведе в следващите 5-7 години",обясни преди дни социалната министърка
Деница Сачева. Тя уточни, че става дума за кадри с висока квалификация -инженери в областта на химията, инженери по киберсигурност и други. За изготвянето му ще се поискат заявки от работодателите за такива кадри. Ще се направи всичко възможно те да достигнат до нашия пазар на труда в рамките на максимум два месеца срок, каза Сачева. Работи се по промени в Закона за чужденците, като една от мерките, които се предвижда, е исканията за внос на работници да минават през дирекция "Миграция", защото към момента всички погледи са насочени към социалното министерство, а не си даваме сметка, че вносът на служители е един голям процес, в който са въвлечени други служби, от които се чакат разрешителни, проверки, обясни министърката.
Работодателите искат от държавата съвместни действия за преодоляване на проблема за недостига на работна ръка. Те от години настояват да внасят по-лесно работници, освен това те да остават по-дълго у нас Според тях Агенцията по заетостта трябва да се превърне от износител на човешки ресурси във вносител на кадри по поръчка на българския бизнес. Сега например трудно се наемат хора от далечни страни, като Индия и Виетнам, защото транспортните разходи до България натоварват много бюджетите на работодателите.
Още през миналата година пък КНСБ направи специален план за връщането на 100 хил. етнически българи от Молдова, Украйна и Западните покрайнини. Идеята е да се заселят в запустелите села у нас, за да се преодолее недостигът на работна ръка. Предлага се държавата да купи запустели къщи в обезлюдени райони и да ги предоставя на чужденците за определен период от време. Така, от една страна, ще се реши проблемът с недостигащата работна ръка, а от друга, ще се помогне и в борбата с демографската криза. Преди българите от историческите диаспори да изберат да заживеят у нас, те ще трябва да имат предварително осигурено работно място, възможност за придобиване на българско гражданство, перспективи и програми за обучение на децата им в наши средни и висши училища, предвижда планът на синдикатите.
Те смятат, че не са нужни повече законови облекчения за внасяне на работници. Според тях такъв внос е само краткосрочна мярка и не носи социално-икономическа сигурност на държавата. Настояват и НАП да проверява дали записаните възнаграждения в трудовите договори се получават реално. Причината е, че сега повечето регистрирани чужденци от трети страни работят на минималната заплата - 610 лв., или близко до нея. За чужденци с български произход няма ограничение за време, длъжност или икономически сектор.
Само от Украйна миналата година у нас са дошли да работят 8796 души. На следващо място, макар и с доста по-малка бройка, са гастарбайтерите от Молдова. Топ 3 се допълва от Киргизстан - 973. Македонците, които официално се трудят у нас, са 259, а едва 238 руснаци запълват глада за кадри на родния бизнес. През 2019 г. е разрешен достъп до българския пазар на труда на 2812 работници - граждани на 61 трети държави. “От тях най-много са решенията във връзка с издаване на “Единно разрешение за пребиваване и работа" на 1129 чужденци, като за същия период на 2018 г. техният брой е 636", обясняват от Агенцията по заетостта. Това сочи двоен скок. Статистиката показва, че най-много работници от трети страни работят в сектор “Хотелиерство и ресторантьорство" - 768. Двойно по-малко са тези в строителството. Шефовете на компании от IT сектора са си внесли 365 души, за да работят в информация и творчески продукти и фирми от сферата на далекосъобщенията. В преработващата промишленост има 304 души, а едва 193-ма чужденци е вносът на работна ръка за администрацията.
За висококвалифицираните работници се издава специална синя карта. Въпреки че у нас се изпитва основно глад за такива кадри, миналата година със синя карта са дошли само 370 чужди граждани - инженери, IT-специалисти, мениджъри като те заемат предимно шефски места. Около 84 са учителите, избрали да преподават у нас. Те са предимно от САЩ. Сред внесените професионалисти са и спортисти от САЩ, Украйна и Сърбия и технически персонал от Тунис. Балерини и циркови артисти също са сред вносните работници. Най-много експерти дошли от Русия - 113 32-ма кубинци с висше образование също са намерили работа у нас. Едва 16 пък са били китайците на високи позиции във фирмите.
Сега за да вземе синя карта, чужденецът трябва да отговаря на определен образователен ценз и да представи диплома за висше или други документи за квалификации. Освен това брутната му заплата трябва да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната в България. Това означава, че топкадрите от страни извън ЕС през 2020 г. трябва да получат стартова заплата от около 1900 лв. Могат да останат да работят у нас 4 години, пише още "
24 часа".