Български принос при изследването на онколекарства

Молекулните механизми на едни от най-мощните противоракови медикаменти вече са изяснени и за това принос имат и български учени от института по молекулярна биология към БАН. Научната им публикация в най-авторитетното в света списание CELL в съавторство с най-големите в областта на биомедицинските науки от института Кюри и Макс Планк беше най-дългоочакваната, тъй като ще даде възможност да се открие по-малко токсичен вариант на онкомедикаментите.

Всичко започва от инкубатора, в който се отглеждат много специални линии човешки ракови клетки с флуоресцентни белтъци.

"Те самите клетки си ги синтезират тях. Те така са генетично модифицирани, че няма нужда да им слагам нищо", каза д-р Радослав Александров - лаборатория по геномна стабилност БАН.

Светещите белтъци пък са важни, защото може да се проследи участието им в различни клетъчни процеси с помощта на флуоресцентен колфокален микроскоп.

"Нашите микроскопски системи разполагат с прецизно фокусирани ултравиолетови лазери, с помощната на които ние можем там, където искаме в живите клетки да създадем увреждане в ДНК", посочи д-р Радослав Александров пред БНТ.

Остава да видят кои точно белтъци, в какъв ред и кога ще се втурнат да я кърпят. Или за колко време и с какъв интензитет нарастват светещите точки. И така се подбират най-ефективните цели, които могат да убият раковата клетка или в случая - най-важните белтъци в ремонтната схема на ДНК. Противораковите средства от последно поколение сега се целят в белтъка Парп 1 - или това е първият, който реагира на увредата.

"В момента на микроскопската система, която виждате зад мен, се изследват ефектите на противоракови препарати", коментира д-р Радослав Александров.

В случая екипът ни установява, че Парп 1, първият от спешната команда, успява да задържи заедно краищата на ДНК на мястото на прекъсването й. А когато медикаментите блокират този ензим, ДНК не се възстановява. Натрупването на грешки в крайна сметка води до смърт на раковата клетка. Но това пречи и на здравите клетки или колкото медикаментът е по-ефективен срещу рака, толкова е по-токсичен.

"Както е при парп инхибиторите, абсолютно пълният молекулен механизъм, по който работят тези лекарства все още не е напълно изяснен".

Нашият екип успява да установи различни механизми на действие на инхибиторите, което в крайна сметка ще помогне да се подберат молекулите с максимална ефективност и минимални странични ефекти.

"С техниката, която ние разполагаме, ние можем да го направим на ниво, което е бих казал е уникално в световен мащаб", посочи д-р Радослав Александров.

Затова най-големите в биомедицинските изследвания като института "Кюри" и "Макс Планк" избират да партнират с нашия център по съвременна микроскопия.

"Перспективата е такава, че да могат да се публикуват повече такива статии и България да може да излезе на международно ниво и да публикуват тези резултати. Ние трябва да имаме повече колаборация с международни институции. Ето защо кандидатстваме да направим един нов център", каза доц. Стойно Стойнов.

Или целта е да се изгради нов институт за биомолекулярни изследвания, който ще интегрира молекулярна клетъчна биология с подходи и технологии от математическите, физическите и компютърните науки. Макар и в центъра на световната научна мисъл, изследванията на рака и на редките генетични заболявания имат нужда от нови подходи и технологии, за да се ускори намирането на ефективни терапии. И в това състезание нашите учени очевидно имат какво да предложат.

"Тези статии се правят от голям брой учени, много често от различни институции, защото всеки от тях е специализиран в дадена технология, които другите не могат да извършат", каза доц. Стойно Стойнов.

Ако проектът им успее, институтът ще бъде изграден в България. А стане ли това, ще си върнем много от учените, на които им се налага да правят наука по света.