Част от причините за песимизма на българите не са медицински

Песимизмът на българите традиционно заема челни места в класациите за благополучието в Европа. Могат ли да се търсят медицински измерения за това явление и какви са проблемите пред грижата за психичното здраве у нас. Това коментира доц. Михаил Околийски от Световната здравна организация в ефира на БНТ.

Според него част от причините за песимизма у нас не са медицински, а се коренят в народопсихологията.

"Ние сме склонни да се определяме като по-бедни, по-нещастни, по-неоправдани, отколкото всъщност сме. Това отчасти е, за да скрием благополучието си от тези, които имат властта и биха ни обложили с данъци и от друга страна сме свикнали с тази двойнственост от времето на комунизма, когато едно говорехме вкъщи, друго навън. Това ни кара да се определяме като по-малко щастливи от другите ни събратя в ЕС. Другият фактор е, че винаги се сравняваме с по-успелите и по-богатите. 

Това излиза от две изследвания, които проведохме в България. Ние не се сравняваме със страните от нашата черга, а винаги с по-богатите държави и това ни кара да се чувстваме по-нещастни. Според мен разковничето е да си дадем сметка какви сме - че всъщност живеем живот с една сигурност, която бавно, но постоянно се увеличава. Разбира се, има какво да желаем, но ако се сравним с Босна, с Молдова, с Украйна в момента, всъщност, не сме толкова зле", посочи доц. Околийски.

Високите нива на неблагополучие у нас зависят и от здравето ни - имаме най-високата смъртност в Европа, а в същото време нямаме навика да се грижим достатъчно добре за себе си.

"Можем да живеем по-добре, ако се грижим по-добре за здравето си - като се движим повече, пушим и пием по-малко и не сме затлъстели. По-малко от 38% от българите ползват задължителните профилактични прегледи и това за мен е необяснимо", казва доц. Околийски.

Добрата новина е, че в последно време табуто около психичното здраве у нас започва да се руши и българите обръщат все повече внимание на това, отчита той. Необходими са, обаче, и законови промени.

"От много време се борим да се приеме закон за психотерапията. Пропуските сега са такива, че всеки може да си сложи табела и да лекува. Пълно е с нелицензирани експерти и шарлатани, които взимат парите на хората и ги оставят на средата по пътя към подобряване на психичното им здраве. Има и много хора, завършили психология, но които не са лицензирани като психотерапевти и това трябва да бъде регулирано", посочи той.

Според него е важно да се обърне внимание на най-малките като се говори с тях за предизвикателствата на живота. Очаква се от следващата учебна година здравното образование да влезе и в учебните планове благодарение на проект по Плана за възстановяване и устойчивост.