Менингококовата инфекция е остро, антропонозно, токсоинфекциозно заболяване с многообразно клинично протичане. Причинава се от Neisseria meningitidis. Това обяснява в своя статия епидемиологът д-р Христиана Бацелова. 

Ето каква още информация ни дава тя:

Разпространение– повсеместно. Най-често епидемичният процес протича спорадично и по-рядко като епидемични взривове и епидемии в детски, ученически и войскови организирани колективи.

Заболяемост– в България се обуславя от серогрупи A, B, C, както и от Y, по-рядко от X, Z, W-135. След 2000 г. заболяемостта е 0,50%ооо.

Демографска структура – боледуват по-често хората от по-гъсто населени големи селища.

Възрастова структура– заболяемостта е най-висока сред кърмачетата, следвани от 1-3 и 4-7 години. Понастоящем съществува тенденция за изтегляне на заболяемостта в по-голяма възраст.

Сезонност– есенно-зимна-пролетна с най-много заболели през март.

Леталитет– при епидемичния менингит леталитетът е висок.

Източник на инфекция– болен, инкубационен, реконвалесцентен и здрав менингококов носител. С най-голямо епидемиологично значение- здраво заразоносителство и менгоков назофарингит. На един болен се падат 1800-2000 носители.

Инфекцията може да протече като носителство, назофарингит, сепсис, менингит, менингоенцефалит.

Механизъм на предаване– въздушно-капков. Входна врата е лигавицата на назофаринкса при близък контакт с източника на инфекция.

Инкубационен период– 2-10 дни, средно 2-4-5 дни.

Контагиозен индекс– 0,5-1%.

Имунитет след преболедуване– траен и типовоспецифичен.

Специфична имунопрофилактика

- Bexero- адсорбирана рекомбинантна ваксина срещу Neissseria meningitidis група B.

- Nimenrix- конюгатна ваксина срещу Neissseria meningitidis група A, C, W-135 и Y.