Екип на сдружение "Верният настойник" посети най-големия бежански лагер в България - този в град Харманли. Въпреки, че по-голямата част от бежанската вълна вече е преминала от там към така мечтания живот на Запада, следите от хилядите хора, търсещи защита и убежище за себе си и за семействата си, още личат. Капацитетът на малкия град за бегълците от войната е 4000 души и се помещава в бившите казарми на гр. Харманли.
До Харманли ни отведоха нашите приятели и партньори от Акция "Обувки за България", които поддържат актуалната тематика за подпомагане на бежанци в тазгодишната си кампания.
Когато става въпрос за работа с бежанци в Харманли, не може да не се отбележат големите заслуги на едно семейство, решило да напусне пределите на свята собствена държава и да се засели в едно спокойно българско село на няколко километра от гр. Харманли. Това са Джил и нейната дъщеря Садие. Те разбират от телевизията за разкриването на Център за бежанци в близкия до тяхното населено място град. Те са твърде загрижени за децата на тези хора, които, подложени на неимоверни мъчния и изпитания по време на дългият път до Европа, са обречени да останат без елементарно образование, което в началните им години би било пагубно за тяхното развитие в бъдещето. Двете жени започват да посещават редовно бежанците в Лагера, като с времето и оказват подкрепа и съдействие за решаване на някои проблеми от чисто битов характер за имигрантите.
Садие по професия е учител, което ги подбужда да започнат систематична работа с децата в общежитието за придобиване на елементарни знания. Децата започват да посещават тяхната занималня където се учат как да четат и пишат, учат се как да броят и как се казват цветовете - въобще всичко, което техните семейства биха им казали, ако съдбата им бе по-различна. Децата изучават и английски език. Занималнята с времето се превръща в тяхната мечтана детска стая с много игри и забавления. Децата чакат с нетърпение всеки ден, в който учителките ще бъдат при тях. За това свидетелстват прегръдките и усмивките, с които ни посрещат децата при влизането ни в Лагера.
През големите бежански вълни Джил и Садие работят систематично с 300 деца, а в момента децата в общежитието са не повече от 60. В жилището живеят общо около 150 души, разделени в три категории - семейства (в по-голямата си част многодетни), самотни мъже (предимно момчета до 30-годишна възраст) и семейства без един родител. Всички те ще бъдат подпомогнати с множеството детски дрехи, дрехи за възрастни, завивки и спално бельо и др., всички изпратени от Хилдегард Вил и нейния екип от Германия.