Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Характерен за празника е обичаят Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. В Североизточна България ритуалът е известен като Паликош.

По Заговезни има обичай и хората да се маскират. Традицията датира още от Средновековието и дори много преди това, но в България тя е разпространена само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.