Народният съд като замисъл и реализация е близък до Страшния съд, защото той съди не само живи, но и умрели. Това е една много мащабна, добре замислена и реализирана от режима операция, която цели цялостна генна модификация на обществото. Това каза председателят на Държавната агенция "Архиви“ доц. Михаил Груев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

В Държавна агенция "Архиви“ се съхранява огромен масив от документи за Народния съд. "Това е най-добре документираната форма на репресия срещу целия тогавашен елит на България. Цялата процесуалност на Народния съд е много добре засвидетелствана. Имаме документи от всички състави, протоколите от разпитите, картите на обвиняемите лица, присъдите, пледоариите на народните обвинители и решенията на тези съдебни състави. Що се отнася до самите екзекуции – не разполагаме с такива документи“, обясни доц. Груев.

В началото чистката започва съвсем спонтанно и неорганизирано. В дните и в нощите непосредствено след 9 септември до края на месеца без съд и присъда са убити повече от 10 000 души. "Точната цифра никога няма да узнаем, изследователите се колебаят между 10 и 30 хиляди души“, уточни доц. Груев.

Осъдените и семействата им са подложени на грабежи, издевателства, разселване. "Мащабността на всичко, което се случва, е свързана с идеята за едно мащабно социално инженерство, което включва не само физическото унищожаване на целия стар политически елит на страната, но и заграбването на тяхната собственост.“

Идеята за Народния съд е изначално опорочена, заяви Михаил Груев. "Там се търси не обективно правосъдие, а класово правосъдие и отмъщение. Най-шокиращото за мен е, че въобще имаме един експлицитен отказ от правосъдие със самия Закон за Народния съд и със самото формиране на съдебните състави. Тази наредба противоречи на общата теория на правото, където се търси обективност и безпристрастност на съда, равна отдалеченост. Нещо повече – това са хора, водени преди всичко от чувство за мъст. Там почти няма хора с юридическо образование, защото в самата наредба-закон се казва, че поне един от членовете на съда трябва да бъде с такова. В повечето състави това е един единствен човек. Това личи в начина, по който протичат заседанията, и най-вече в присъдите“, поясни доц. Груев.