Като практика по света електронното гласуване може да се раздели на два типа. Единият се характеризира с това, че подаването на гласа е в контролирана среда, т.е. бива наблюдавано от държавни органи или други институции (например ако в избирателните секции се поставят електронни машини за подаване на глас).
Другият предполага гласуването да не е надзиравано от определени институции (т.е. не е в контролирана среда) и да се случва на място, удобно за гласоподавателя - например гласуване от личен компютър или мобилно устройство чрез интернет. Именно с втория тип електронно гласуване е свързан и последният оцелял въпрос от наближаващия референдум - "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?" Ето защо е добре да се обсъдят възможните ползи и недостатъци от евентуалното въвеждане на такъв тип гласуване.
В световен мащаб опитът с дистанционното електронно гласуване нещата е богат и разнообразен.
В много страни под някаква форма се е експериментирало с дистанционното гласуване чрез интернет. Сред пионерите, трайно въвели електронното гласуване, е Естония, която през 2005г. беше първата държава със законово обвързващо интернет гласуване за местните си избори. Други такива държави са Канада, Швейцария и Франция. Индия пък е страната с най-мащабно използване на електронното гласуване в контролирана среда, като през 2014г. въвежда и дистанционното интернет гласуване в щата Гуджарат.
ПП Кауза България подкрепя електронното гласуване и ви призовава да гласувате с ДА на референдума.