A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Ветроходството е една магия, която при мен се появи за първи път преди повече от 15 години. Не беше влюбване от първия поглед, в началото ме беше страх, но когато човек прекрачи трапа, така да се каже, защото има един трап, който ти много символно преминаваш, за да се качиш на борда на лодката, много неща се променят. И усещането едновременно и плашещо, но и изключително силно е свързано най-вече с тази свобода, която ние търсим в живота си и която много често не намираме. Но в морето със сигурност си я има и то в най-пълна степен. Това коментира в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио ФОКУС пътешественикът журналист Емилия Зафираки.

"Когато не знаеш много-много какво се случва на плавателния съд и по какъв начин той се управлява, и как обуздаваш вятъра, как хващаш вятъра, как рифоваш ветрилата, за да постигнеш възможно най-добър курс, тогава ти се струва, че всяко едно нещо, което се случва, е много страшно. Но лека-полека, така с една проявена настойчивост и голяма доза любопитство от моя страна, в един момент аз установих, че не мога без морето и не мога без плаването,“ сподели гостът и добави, че от обикновен турист е започнала да се занимава със спортно ветроходство и е изкарала и шкиперски лиценз.

България има традиции в спортното ветроходство и доста силна ветроходна общност, организират се много регати и състезания. По време на едно спортно състезание всеки един човек на лодката има строго определена роля, която е свързана с управлението, с навигацията, с наблюдението, изграждането на стратегия, настройването на конкретни ветрила. "Основното и най-прекрасно нещо на една ветроходна лодка, всъщност са нейните платна и начинът, по който ти ги настройваш, ти ги рифоваш, така че трябва да заемат определен  ъгъл спрямо посоката на вятъра, който отговаря на твоята нужда в момента на твой курс,“ сподели тя.

По думите й има някои митове за морското плаване, един от които е, че никой не е застрахован от морска болест. "Морската болест е състояние, което е сравнително лесно преодолимо, ако човек знае как. Ако човек се качи на борда и да е така добре хапнал, но не е прекалено, ако си е отпочинал, достатъчно добре хидратиран, ако в първия момент, в който усети, че почва да му става зле, примерно хване щурвала, хване кормилото на лодката и почне да управлява, гледайки в хоризонта, морска болест е много малко вероятно да получи. Т.е. това е състояние, в което ние не сме застраховани от него, но със сигурност можем да преодолеем.“ Относно друго голямо притеснение на хората, че са на тясно пространство с много хора, пътешественикът посочи, че това трябва да се приема като едно предизвикателство: "Дори да се качиш с непознати на хора на борда, вие много бързо си ставате близки. И това сближаване в по-късен период и тези приятелства, които се получават, те стават силни като корабни въжета. Нещата, които преживявате заедно на това тясно пространство, са незабравими и свързват по един много специален начин.“

Като цяло, лодката не може да се обърне, развенча още един мит пътешественикът. "Тя не може да се обърне, тъй като тя има един кил, който седи отдолу и който служи като котва. Тя може много да се накланя в едната или в другата посока, но ако имате притеснение, че лодката ще се обърне, не, това няма как да се случи. И в много бурно време обикновено екипажа слиза долу, на сигурно място, а капитана остава сам, за да управлява,“ разясни още тя и добави, че е хубаво ако човек иска да прекара време на ветроходна лодка, да събере знания, информация и най-вече опит, който да се получи от човек с добра експертиза.