Еврозоната остава мираж, ако това се случи

Между 700 и 800 милиона средномесечно са дефицитите вече. Ако продължи тази тенденция с текущи разходи, а и с очаквания скок на капиталовите разходи заради изплащането на евросредства, ще има допълнителна тежест на дефицита. Сметката показва между 8 и 9 млрд. минимум дефицит, а трябва да бъде максимум около 5,5 млрд. 3% е дефицитът, към който трябва да се стремим, ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 години. Това каза за NOVA News финансистът Любомир Дацов.

"Никъде не е казано, нито се споменава думата "фалит" на България.  Валутният курс също няма да се сменя, казва се, че в дългосрочен план бюджетът, изведен от баланс, ще води до дефицити. Бюджетът има структурни проблеми. Нивото на пенсиите, заплатите и компенсациите са сред тях", коментира той.

По думите му дефицитът означава, че непрекъснато, за да си плащаш сметките, трябва да теглиш кредити. "Ще дойде неизбежно момент, в който ще спрат да дават заеми и ще трябва да се преструктурира начинът на живот, същото нещо е и за бюджета. ЕК ще ни вкара в процедура за свръхдефицит, ако продължаваме с тази бюджетна посока", смята той. И допълва, че политическите програми предлагат само разходи.

Според него до края на април трябва да бъде изпратена конвергентната програма - 3-годишната бюджетна прогноза за съгласуване на политиките. "Няма как да я направиш без базов бюджет за тази година. МФ финализира работата на база сроковете от ЕС и показва посоката. Бюджетът трябва да намери 4 млрд., за да балансира нещата до края на годината. В следващата година ще трябва да има ограничителна политика - преструктуриране и премахване на енергийната помощ", посочи Дацов.