Финансовите регулации в еврозоната би трябвало да осигурят по-лек ресурс и по-прозрачни правила в застраховането, пенсионното осигуряване и жилищното кредитиране. Това каза Пламен Милев – финансист, бивш депутат и член на СИНПИ, в предаването "Метроном" на Радио "Фокус".
Според статистиката на БНБ броят на лошите кредити, свързани с ипотеки и жилищно кредитиране, е между 1,4 и 1,5%. Потребителските и бързите кредити обаче нарастват през последното тримесечие, особено сред младите хора и младите семейства. "В момента лошите кредити наброяват около 900 000, което е между 450 и 500 хиляди души със запор на заплати и на имущество. Дадени са на частни съдебни изпълнители и оттам нататък вече са се превърнали в дългови роби“, посочи Милев.
Това води до увеличаване дела на сивия сектор, особено в сферата на строителство и ресторантьорство, допълни той.
Над 30% от длъжниците са на възраст до 30 години, а задълженията им са между 1500 до 2000 лева. "Това са предимно бързи кредити, но те вече са влезли в кредитния регистър, вече са със запори и са попаднали в този порочен кръг. Хората между 30 и 50 години са с по-големи задължения, а с най-големи са между 40 и 55-годишна възраст“, обясни финансистът.
Според него държавата трябва да впрегне всички усилия, за да задържи тези половин милион българи на пазара на труда в България. Решение на проблема той даде със специално разработена за целта национална програма за освобождаване от дълговата спирала, наречена "Нов старт“. "Целта е да се ограничи социалната и икономическа парализа, причинена от хроничната задлъжнялост. Програмата предвижда частично или пълно опрощаване на натрупани лихви, такси, ЧСИ разноски и наказателни надбавки, като опрощаването се случва при условия за участие в трудова или образователна програма. Заложено е ЧСИ, банките и длъжниците да могат да сключват споразумения за погасяване, възможност за спиране на изпълнителни дела временно, ако лицето докаже заетост или участие в програмата; обучение за управление на личните финанси; стимули за работодатели, които наемат хора с дългове, възстановяване на част от осигуровките, безлихвени кредити за нови работни места, гаранция за минимална незапорирана заплата плюс защита от двойно осчетоводяване. Предлагаме и национален регистър за рехабилитирани длъжници, т.е. след успешно приключване на програмата – пълно заличаване от регистъра за лошите кредити. По този начин се възстановява кредитоспособността и достъпа до образователни и социални програми“, обясни Милев.
Програмата би могла да предложи реален социален и икономически рестарт на над 600 000 души в България, допълни той.