Има достатъчно време да се вземат определени мерки и бюджетният дефицит да не е над 3%. Това каза в
предаването на "България, Европа и светът на фокус“ на "Фокус" д-р Боян Иванчев - финансист и преподавател в УНСС, автор на първата българска книга за поведенчески финанси.
"Това, което е налично като проект за бюджет е този, който бе изготвен от служебното правителство. Политиците се притесниха за въпросния дефицит от 6,4 процента, но това е характерно за тези, които не четата достатъчно, защото документът е с 359 страници. Законът, който определя политиките за доходите е достатъчно сложен и изисква голямо внимание и разбиране на материята", поясни финансистът.
По думите на д-р Иванчев, съгласно представените данни, най-вероятно, ако няма промени в разходната и приходната част на бюджета, дефицитът би бил 6,4% за 2023 година, но също така изрази мнение, че не би следвало нещо притеснително, защото има достатъчно време да се вземат определени мерки и този дефицит да не е над 3%.
"Законът за бюджета определя две от най-важните макроикономически инструменти - фискална политика и политика по доходи. С тях се стратегира развитието на дадена държава с пазарна икономика. Използва се и монетарната политика на централната банка.
"От 1997 година до преди 2 години имаше консенсус между политическите партии и изпълнителната власт да се спазват определени макроикономическите правила и да няма особено популистки мерки към рязко увеличаване на доходите."
Той обърна внимание на финансова политика на последния редовен кабинет като каза, че трябва да познават дълбочинно процесите на политиката на доходите, а не да се действа като активистите от направлението на
Асен Василев и
Кирил Петков, които казаха, че с десни мерки се постигат леви резултати.
Финансистът бе категоричен, че по никакъв начин техните послания и стратегиране на бюджетната дисциплина не са били правилни. Според него те са пропуснали един прозорец за възможност за емитиране на външен дълг с достатъчно ниски лихви. "Когато плащаме по-високи лихви, страната обеднява", посочи той.
"Имаше възможност между 2 и 3 месеца, в които България можеше да емитира по-малък дълг и да облекчи лихвените плащания. Сега ние виждаме резултат от погрешните действия на правителството на ПП-ДБ", добави д-р Иванчев.
На въпрос какво е финансовото състояние на България той сподели, че е добро, защото дългът на страната ни е под 25 % от БВП. Преподавателят от УНСС посочи, че в същото време имаме много висока инфлация и заради това може да изпуснем поредния термин за влизане в еврозоната.
"Преди 11 месеца заявих, че БНБ трябва да вдигне минималните задължителни резерви и тя го направи преди няколко дни, но закъснението е огромно, а следствието му е високата инфлация", сподели гостът.
Той смята, че БНБ погрешно е направила прогноза, че вдигането на лихвите от ЕЦБ ще прехвърли конюнктура на лихвените пазари у нас и добави, че ние сме свръхликвидни, а цената на кредитите се определя с фиксиран компонент плюс плаващ такъв.
Запитан дали страната ни ще бъде приета за член в еврозоната в началото на 2024 година, д-р Боян Иванчев смята, че бюджетният дефицит може да бъде намален до 3 процента или под 3. Разходната част зависи от управленеца, но инфлацията е пазарна величина.