За изборите ГЕРБ са решили да подходят нетрадиционно и министрите няма да са водачи на кандидатдепутатските листи. Те ще са на трета-четвърта позиция. Идеята е на водещи управленци, а премиерът Бойко Борисов я харесал. Целта е министрите да издърпат листата с популярността и авторитета си. И същевременно с това да бъдат амбицирани да работят, за да попаднат в парламента.
Досегашната практика на партиите е министрите да са първи в листите. Това традиционно предизвиква недоволство в местните структури, защото ги приемат като "парашутисти", които им вземат депутатските кресла. Често листите се изчисляват така, че водачите само да ги издърпат, но след изборите те влизат в правителството. А кандидатите на следващи позиции остават в парламента. Депутатските банки от години са своеобразна резервна скамейка за изпълнителната власт. ГЕРБ също черпи управленски кадри от банките на жълтите павета - най-пресните примери са с министрите Десислава Атанасова и Делян Добрев и с шефа на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов.
За листите догодина Борисов е поискал местни естествени лидери, които хората в региона уважават. Възможно било в някои райони те дори да заемат челна позиция. След тях щели да са досегашните депутати, които ръководството одобрява за втори мандат. Предполага се, че за 4 години в парламента народните избраници трябва да са натрупали авторитет в регионите си и да могат да си извоюват кресло дори да не са водачи, смятат в ГЕРБ.
Сред министрите, които ще са кандидат-депутати догодина, вече се въртят имената на Симеон Дянков, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Десислава Атанасова, Мирослав Найденов, Делян Добрев, Томислав Дончев, Вежди Рашидов. Поставянето им на по-задна позиция не било лоша оценка за работата им, а напротив - опит да избутат листите. И ГЕРБ да вкара максимален брой депутати. В момента управляващите имат 117 кресла в 240-местния парламент.
Източник: в. Стандарт
| Още по темата (438): | |