С навлизането в пика на грипния сезон неминуемо се повдига въпросът за безопасността на бременните жени. Макар през този период да се препоръчва ограничаване на контактите и спазване на добра лична хигиена, разболяването невинаги може да бъде предотвратено. В такива случаи е изключително важно състоянието да бъде разпознато навреме и да се предприемат адекватни мерки възможно най-рано.

Бременните жени попадат сред групите с повишен риск от такова усложнено протичане.

Имунната система на бременната жена работи особено

По време на бременността имунната система не е "потисната“, а пренастроена, за да може организмът на майката да приеме и износи плода. Това става чрез промяна в баланса на имунния отговор – намалява т.нар. клетъчен имунитет, който е основен за борбата с вируси, и се засилва хуморалният имунитет, който подпомага изработването на антитела. Тези промени се дължат основно на повишените нива на хормоните естроген и прогестерон.

В резултат организмът реагира по-бавно и по-слабо на вирусни инфекции като грипа. Някои защитни клетки, които обичайно унищожават вирусите, са по-малко активни, а това затруднява по-бързото изчистване на инфекцията. В същото време други клетки на имунната система могат да реагират прекалено силно, което води до по-изразено възпаление, особено в белите дробове. Когато тези имунологични промени се комбинират с физиологичните изменения в дишането и кръвообращението по време на бременността, рискът от по-тежко протичане на грипа се увеличава. Затова бременните жени по-често развиват усложнения, нуждаят се от болнично лечение и се възстановяват по-бавно, а инфекцията може да повлияе неблагоприятно и върху хода на бременността.

Какви опасности крие грипът?

Грипната инфекция по време на бременност е свързана с повишен риск от тежко протичане при майката и неблагоприятни последици за плода във всички триместри, като видът и тежестта на усложненията зависят от гестационната възраст.

В първия триместър грипът се асоциира с по-висок риск от спонтанен аборт и вътреутробна загуба на плода. Инфекцията в ранните седмици може да повлияе неблагоприятно развитието на плацентата и да доведе до понижение на теглото при раждане. Това е периодът на органогенеза, когато плодът е особено чувствителен към възпалителни процеси и повишена температура.

През втория триместър грипът продължава да представлява риск както за майката, така и за плода. Наблюдава се повишена честота на късна загуба на бременността, а при доносени деца е установено умерено намаление на теглото при раждане. Най-изразеното отрицателно влияние върху феталния растеж се описва именно при инфекция през втория триместър, когато протичат важни процеси на нарастване и развитие на плода. В този период грипната инфекция може да доведе до преждевременно активиране на възпалителни механизми, които неблагоприятно влияят върху вътреутробната среда.

В третия триместър рискът за майката е най-голям, като грипът по-често протича тежко и води до хоспитализация, нужда от интензивно лечение, дихателна недостатъчност. Физиологичните промени в късна бременност, като намаления белодробен резерв и повишеното натоварване на сърдечно-съдовата система, увеличават уязвимостта към ниски нива на кислород и тежки белодробни усложнения.

Важно е да се знае, че не всяко разболяване от грип ще доведе до усложнения или негативни последици за плода. Повечето случаи преминават без да оставят дългосрочни следи, но повишеният риск от усложнено протичане прави профилактиката особено важна.

При наличие на висока температура тя трябва своевременно да бъде овладяна. Попитайте своя лекар за препарат, който е разрешен по време на бременност и не е свързан с доказани рискове за плода. В зависимост от симптомите може да се приложи и допълнителна поддържаща терапия.

Придържането към традиционните противоепидемични мерки по време на грипния сезон може само да е от полза за здравето на бременната и бебето. Това включва:

– Избягване на простраства с много хора, включително градски транспорт, чакални и др.;

– Избягване на контакт с хора с видимо влошено здраве;

– Поставяне на маска при престой и преминава през обществени места; 

– Повишена хигиена, адекватен режим на сън и почивка, здравословно хранене;

– Избягване на условия и фактори, които носят риск от заболяване – изтощение, неадекватно обличане, течение;

– При първи признаци на настинка е добре да се вземат мерки за предотвратяване на разболяване.

Не бива да се допуска влошаване на състоянието, затова е препоръчителен контактът с лекар за евентуално назначаване на подкрепящи здравето средства, без да се стига до необходимост от по-сериозно лечение, съветва Puls.bg.