В парламента днес предстои гласуване на първо четене на Бюджет 2026, след като вчера на първо четене бяха одобрени бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Очакват ли се промени в параметрите – темата коментираха в студиото на "Тази сутрин“ по bTV икономистът Лъчезар Богданов, финансистът Левон Хампарцумян и бившият социален министър Христина Христова.

Според Лъчезар Богданов сериозни изменения спрямо внесения от Министерския съвет проект не се предвиждат. Възможни са единствено технически корекции, свързани с необмислени регулации и административни тежести за бизнеса – включително мерки при събирането на данъци и разширяването на списъка със стоки с висок фискален риск.

По думите му част от тези изисквания налагат "твърде високи разходи“ без пропорционален ефект върху събираемостта.

Христина Христова определи финансовата рамка като "третия най-труден бюджет“ в последните години. По думите ѝ проблемите се натрупват – закъснели бюджети през последните три години, липса на завършен диалог за минималната работна заплата, притеснения около преминаването към евро и повишаване на цените.

Тя подчерта, че този път проектът не е минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, което допълнително е обтегнало отношенията между държава, бизнес и синдикати.

Финансистът Левон Хампарцумян отхвърли тезата, че предложеният бюджет няма алтернатива. Според него проблемът е в цялостната посока – увеличава се преразпределението през държавата, но публичните системи остават неефективни.

Финансистът предупреди, че при такава динамика страната може да се сблъска с икономически затруднения и изтичане на капитал, макар и не в мащаба на Румъния или Гърция.

Бюджетът води до по-високо преразпределение през държавата. Това само по себе си в северните държави се случва, но северните държави имат много по-малка полиция и много по-ефективни процеси. Това заяви Левон Хампарцумян.

"Ние не говорим колко ефективни са публичните пари, защото ние събираме в една шапка пари, като във вид на данъци. Даваме ги на политиците, които сме избрали, и те по един или друг начин да ни върнат услуги. Да, обаче тези услуги не ни харесват, защото средната класа доплаща за образование, за сигурност, за медицински услуги. Тоест, тези, които могат да платят", добави финансистът.

Увеличаването на преразпределението в неефективни системи ще ни докара до криза. Защото непрекъснато трябва да наливаш нови и нови пари. Кризата няма да е точно като тази в Румъния, няма да е и като в Гърция, обаче ще имаме икономически затруднения, продължи Левон.

Не си представяйте криза с купони, такива неща няма да има. Ще имаме обаче икономически затруднения и капитал, който ще има стимул да напусне България, и да работи някъде, където ще му бъде по-комфортно, посочи в "Тази сутрин“ банкерът.

Богданов обърна внимание, че разходите за заплати вече стигат 11% от БВП – значително повече от средното за последните две десетилетия. Това включва не само администрацията, но и армия, полиция, учители, здравеопазване. В същото време населението е намаляло с над 20% за десетилетие, а броят полицаи, прокурори и служители в сектора "Сигурност“ остава по-висок от европейските нива. За следващата година разходите за вътрешен ред и съдебна система ще достигнат 3,6% от БВП – повече от двойно над средното в ЕС.

Според експертите ключовият дебат, който липсва, е за ефективността – дали обществото е съгласно държавата да разширява преразпределението без гаранции за по-високо качество на публичните услуги.