В парламента са внесени четири законопроекта по темата, придобила известност като Закон за личния фалит – на Министерския съвет, на ПП-ДБ, на "БСП - Обединена левица" и на "Възраждане". Депутатите вече отхвърлиха на първо четене проекта на партията на Костадинов. А правосъдният министър поясни, че Законът за несъстоятелността на физическите лица не е въпрос на политическа активност, а на дължима на българските граждани адекватна нормативна уредба.
Адвокат Деян Драгиев смята, че в Закона за личния фалит добросъвестният и недобросъвестният длъжник трябва да бъдат ясно разграничени, иначе се получава субективност. "В момента се предлага само длъжникът да може да обяви несъстоятелност, а след това съдът да прецени дали е добросъвестен. Предвижда се доста дълъг списък от потенциално недобросъвестни действия - например преди да поиска да се открие процедура по личен фалит, да се е разпореждал с имущество или изобщо да не е полагал труд, а да е трудоспособен. Тоест, длъжникът сам е подготвил невъзможността да изплаща дълговете си, за да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. В новия закон трябва да влязат големите кредити, а не бързите, които са за малки суми", коментира Драгиев.
Банкерът Левон Хампарцумян на свой ред отбеляза, че кредитът е заем от бъдещите доходи. "Ако човек може да планира относително стабилно и консервативно, няма да има проблем с управлението на финансите си. Възможната злоупотреба със Закона за личния фалит трябва да ни плаши. Ако се стигне до изпадане в несъстоятелност със задна дата или се прибегне до други подобни номера в корпоративния свят, банките ще понесат загуби, които ще натоварят добросъвестните клиенти. Трябва да се развие много добре система за персонален кредитен рейтинг, която да показва дали си плащаш сметките и поетите лизинги навреме", смята Хампарцумян.
По думите му вероятно в обхвата на новия Закон за несъстоятелността ще влязат и потребителски кредити.