Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Икономист: Хората ще трябва да работят още повече, за да могат да свързват двата края
Автор: Йоланда Пелова 14:10 / 28.12.2023Коментари (0)968
© Фокус
Икономистът доц. Григор Сарийски в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Изпращаме една интересна година, как се отрази тя на икономиката в България?

Тя се отрази малко в режим на когнитивен дисонанс, защото, ако гледате данните, публикувани от една социологическа агенция, се оказа, че 2/3 от българите смятат, че годината е била по-добра за тях, а 40% са оптимисти за следващата година и т.н.

Точно така, да.

Тоест, българите са с едно доста добро отношение към годината, която приключва. Ако погледнем обаче икономическите показатели, виждаме, че същите тези хора, които са с доброто отношение през изминалата година, консумират по-малко храни. Според данните на Националната статистика за второто и третото тримесечие, потреблението на основните храни, такива като олио, захар, кисело и прясно мляко и т.н. намалява на годишна база, като при някои категории има намаление от порядъка на 7 до 8%. Така че хора, които пестят от парите си за храна, не могат да кажат, че в икономически план годината е била по-добре за тях. Това може да го видите в магазините, от нивото на което се пълнят кошничките. Но е хубаво, че хората са оптимисти, защото не всичко е пари, не всичко е стандарт на живот. Човек трябва да има и по-позитивно отношение към живота.

Лично моето отношение към годината е, че това е година на подготовка. Тоест, от един период, който не беше особено добър, към един период, който ще бъде значително по-лош. Защото, ако погледнете големите течения в икономиката, не можете да видите никъде поле за оптимизъм. Да речем, виждате един от основните проблеми не само на българската икономика, а изобщо в света е нарастването на дълговете, и по-точно нарастването на разходите за тяхното обслужване. В резултат от увеличението на основните лихви на централните банки, разходите за лихви общо надхвърлиха бюджета за отбрана на Съединените американски щати, аналогична тенденция върви в Европа, просто с известно закъснение.

Така че оценката на повечето икономисти, в т.ч. и на икономисти от Международния валутен фонд е, че натрупването на все по-големи и по-големи дългове ще доведе света до една дългова криза, с която ще бъде много трудно да се справим с традиционните мерки. И от тук насетне, очакванията са за последващо намаляване на лихвите, т.е. това означава връщане на инфлацията, това означава потапяне в същия онзи хаос, от който така старателно се опитахме да избягаме и да го кажем така, в края на тази година, вече голяма част от хората, от икономистите, смятат, че сме избягали, но всъщност не - това е отлагане, но не и окончателно решаване на проблема.

Започнахте с пример за хората, които пълнят все по-малко своите кошници. А да погледнем към работните места и това, дали българите работят повече през 2023 година, или напротив, обичат да си почиват? И как се отразява това на икономиката, вашите наблюдения?

Всеки обича да си почива, няма човек, който да не обича да си почива и затова, да правим такива генерализации за българи, американци, французи, няма абсолютно никаква разлика. Вероятно си спомняте как миналата и по-миналата година в Съединените щати, тъй като там има официална статистика за това, броят на хората, които официално напускат работа, заради това, че се опитват да ги върнат обратно на работните им места. Съвсем кратък период, в който се работеше на т.нар. дистанционен режим на работа или хоум офис беше, за да привикнат хората да си стоят вкъщи. И когато компаниите се опитаха да ги върнат по офисите, огромна част от тях напуснаха.

Числото на напусналите бележи абсолютен рекорд в историята изобщо, откакто се води тази статистика. Та затова не бих казал, че някой може да направи изключение, пак казвам, независимо за кого става дума, дали за българи, дали за някои други хора от различни държави. Проблемът е, че безработицата започна постепенно да се увеличава и според мен, има фундамент, който ще подкрепи тази тенденция. Виждаме намаляването на националното производство, виждаме потъването на някои от нашите основни търговски партньори в рецесия. Германия вече преживя една техническа рецесия, но се е запътила към втора рецесия, което означава ограничаване на бизнеса, ограничаване на работните места, затруднения с изплащането на заплатите или най-малкото затруднение с поддържането, с догонването на темпа на инфлация.

Това означава, че хората ще трябва да работят още повече, за да могат някак да свързват двата края. В този смисъл, независимо какво е желанието им, действителността ще бъде съвсем различна от това, което ние искаме. И между другото, това е една тенденция, която ако мога така да кажа, се разпростира изобщо в света към ограничаването на икономическата активност. Погледнете данните за външната търговия, според информацията за септември месец, във физически обем, външната световна търговия е намаляла с 3,2%. И ако погледнете общо периодите последните 11 месеца, ще видите, че през 10 от тях търговията намалява. Подобна неблагоприятни тенденция и тренд имахме само по времето на COVID, когато беше, мисля, че 10 последователни месеца и преди това 2007-2008  г. по време на т.нар. голяма рецесия, когато имахме 13 месеца по ред свиване на външната търговия.

На фона на последните събития, които се разиграват в Червено море и невъзможността да овладеем този процес, по всяка вероятност трендът ще продължи доста по-дълго, отколкото предишния път. Oгромна част от икономиките са отворени и оборотите им зависят от външното потребление. Така че свиването на външната търговия означава свиване на оборотите, намаляване на работни места, това е повсеместна тенденция. Ето във Финландия поради тяхната по-активна роля в санкциите, държавата отчете абсолютен рекорд по броя на фирмите, които за последните 12 месеца изпаднаха във фалит, около 3300 компании. И между другото, отнесено на годишна база, това е около 25% повече, отколкото миналата година, тази тенденция постепенно се разпростря навсякъде.

Г-н Сарийски, отбелязахме досега няколко тенденции. Примамлива обаче ли остава България за все по-големи инвеститори или напротив, наблюдава се някакъв отлив?

Примамлива за инвестиции, по принцип да. В момента наблюдаваме известно стабилизиране на инвестиционните потоци. Но първо не съм сигурен до каква степен това ще бъде устойчиво във времето. И на второ място, не съм сигурен до каква степен това е добро за икономиката. Защото ако инвестирате, да речем в една добивна компания, нали можете да направите един лъскав офис, или да речем населеното място наблизо да го пооблагородите, да боядисате тротоарите и пейките, но нищо повече. Това означава, че социалната цена, тоест, цената, която се плаща е с цената на здравето на хората, в резултат от замърсяване и т.н. или пък неблагодарната работа, която те извършват. Предполагам, че почти нито един от вашите слушатели не би искал да работи някъде в мина. Та в този смисъл, инвестициите, които идват в такива компании, не могат да окажат благотворно влияние върху брутния вътрешен продукт, създаването на висока добавена стойност.

Но за съжаление, голяма част от инвестициите в България са точно такива - добивни компании, банки, които не създават абсолютно нищо, просто местят парите от точка А в точка Б. Но инвестиции в смисъл на завършен продукт, да речем автомобил, мобилен телефон, телевизор и т.н. с марка “Произведено в България", такова нещо няма и няма и да има.

А е имало?

Някога е имало, да. Не ми се иска да се връщам в онова време, защото нали веднага ще ме обвинят като някакъв тежък носталгик. Но е факт, че България по онова време имаше собствена марка телевизор, собствена марка компютър, човек в Космоса, оборудване и т.н. Но няма значение, сега пък си имаме банани и пазарна икономика, както се казва. Да се върна обратно обаче на първоначалната ми теза, не съм сигурен до каква степен това може да продължи, защото за да направите инвестиция, на вас ви трябват хора. Ако си спомняте една германска автомобилна компания, когато търсеше площадка за кацане, се колебаеше между България и Турция, Турция беше предпочетена, точно заради активното образовано население. И второ, заради големия вътрешен пазар.

България, която намалява постоянно през последните години, и то с рекордни темпове, няма благодатен вътрешен пазар, нито пък достатъчен човешки ресурс, който да може да захрани работните места в тази компания. На следващо място, България се тика към все по-активно участие в геополитическото противопоставяне. И от тази гледна точка, бидейки авант пост на колективния Запад, не съм убеден, че някой сериозен инвеститор би се ангажирал с дългосрочен проект, при положение, че няма никаква яснота как ще се развият събитията от тук насетне.

Затова лично аз не съм особен оптимист по отношение на инвестициите. На следващо място, понеже споменахме за хората, ами обърнете внимание, всички инвестиции, които бяха направени до момента, не успяха някак да изведат българите на положение, в което те да се чувстват европейци, с европейски доходи. В момента статистиката, която отчита брутен вътрешен продукт по стандарт на човек от населението е от порядъка на 62%, като това подхвръкване на показателя през 2022 г., стана в резултат на преброяването. Просто се оказа, че сме по-малко хората и всъщност на всеки се падна малко по-голямо парче от баницата, така да го кажем.

Напредваме с по 1 процентен пункт на година, което е катастрофално и с огромна разлика, спрямо темпа, който постига една Румъния, да не говоря за страните от Западна Европа, които имат значително по-висок стандарт от нашия. От една страна няма хора, а те бягат, защото не могат да си подсигурят добър стандарт, води до предприемането на мерки, които още повече ще затлачат този процес. Предполагам сте видели решението на Министерски съвет да възложи на Икономическия и Социален съвет анализ, как да бъдат внесени работници от трети страни. Сама разбирате, че когато се внесат работници от трети страни, това означава дъмпинг на заплатите, защото това са хора, които ще бъдат склонни да работят за доста по-ниски заплати и съответно да го наречем оказване на известен натиск върху подобряването на стандарта на българите.

Това е малко като двойното гражданство, което беше прието в конституционните промени?

Не, това става дума просто за официалното придаване на България на статут на колония, защото каква е тази страна, която ще бъде управлявана от хора, които са не само български граждани, но това е отделна тема. Ако останем в полето на икономиката и вкарването на работници от трети страни - това означава стагнация върху подобряването на стандарта на живот. И на второ място, социална цена, която се заплаща с десетилетия напред.

Ето Швеция, да речем, наскоро трябваше да вкара жандармерията, за да може да потушава етническите проблеми, които са резултат от тази безумна политика по вкарване на хора от трети страни. В момента във Франция, буквално преди дни беше гласуван един закон, който 18 месеца беше обект на обсъждане. Последно на 11 декември си спомням, че беше отхвърлен от Долната камара на парламента. И всъщност, този закон беше насочен към втвърдяване на правилата за миграция, като едното от нещата беше, да се иска да се върне статута на престъпници на онези, които нелегално мигрират във Франция, нещо, което беше отменено 2012 г., сега искат да се възстанови това нещо. По-строги искания за изплащане на социални помощи и т.н.  

Тоест, виждаме как колективният Запад има огромни проблеми с покриването на тази социална цена. А България, за която казах преди малко, че върви назад с тези тенденции, тепърва тръгва по този път. И няма да се изненадам, ако се сблъска с абсолютно същите проблеми, които има колективният Запад, само че с тази разлика, че при нас стандартът на живот ще бъде доста по-нисък, именно, поради тази причина. И на последно място, нещо, което не е маловажно, когато вкарвате хора така с нагласата да работят срещу по-ниски заплати, това по никакъв начин не може да стимулира работодателите, бизнеса, инвеститорите и т.н., да инвестират в т.нар. наукоемки сектори. Тоест, тези, които могат да доведат до създаването на висока добавена стойност и искат инженери, технолози и т.н., тоест, по-малко хора да получават по-високи заплати.

Вкарването на хора от трети страни, буквално ще затлачи тенденцията с възстановяването на жизнения стандарт на българите.

Г-н Сарийки, споменахте европейските доходи преди малко. Няма как да не ви попитам докъде стигна България с извървяването на пътя й до Еврозоната, споменахте и темата с миграцията, Шенген, също две много важни теми, които бяха във фокуса през тази година?

Както виждате, Шенген е обект на пазарлък. Предложението на Австрия за това да не предостави своята подкрепа, включваше една точка, мисля, че 4-та  за прехвърляне на мигранти от Австрия. И това е отношението не само на Австрия. Просто Австрия е тази, която реши да го манифестира. Всъщност, на България винаги се е гледало като на една локация, която може да бъде използвана за смитането на тези проблеми с мигрантите под килима. Тези проблеми ги видяхме в периферията и преди, да речем в Италия, в Гърция и т.н., тоест, предстои придаването на България на един подобен статут, за който ще си плащаме висока социална цена. Вървят преговорите, но няма да се изненадам, ако това бъде включено като част от официалните условия, просто България да бъде превърната в нещо като аванпост, който да бъде насочен за решаването на тези сериозни мигрантски проблеми, които изпитва Западна Европа.

На второ място, споменахте Еврозоната. Имаме големи проблеми с покриването на критериите, основно инфлационния критерий, критерия за дефицита. Нали видяхме как по-миналата година приемането на бюджета беше отложено точно поради тази причина. Министър Велкова внесе бюджет с планирани 6,7% дефицит, което означаваше пар екселанс имплицитно оттегляне на нашата кандидатура за членство, поне за известен период от време.

Ситуацията в момента е подобна, но все пак на кормилото е Асен Василев, който някак успява, поне на хартия, да ги докара 3-те процента. Отделен е въпросът как е изпълнимо това и на каква цена. Защото видяхме, че за тази година ще се наложи да се режат социални разходи. И погледнете, да речем данъчните постъпления до месец октомври отчитат прираст от порядъка на около 1,8 млрд., а за годината трябва да бъдат постигнати 4 млрд. Тоест, за останалите 2 месеца трябва да направим всичко това, което не сме успели да постигнем за 10, което е меко казано трудна задача. Аналогична е ситуацията и за следващата година, където видяхме един дух на прекомерен оптимизъм. Започнахме с разговора за оптимизъм. Единственият вариант да може да се впише в маастрихстките критерии ще бъде именно орязване на инвестиционните разходи, което обаче означава проблеми в бъдеще. Защото това означава не поддържане на инфраструктурата, това означава затлачване на отдавна нерешени проблеми. 

След като мандата на това правителство приключи, тогава ще бъдат поемани негативите от ускорената амортизация на активите. Активите, в които не е инвестирано, в тяхното реновиране, разширяване и т.н. И затова казвам, че ако трябва България да плати влизането си в Еврозоната, с цената на своето бъдещо развитие, това е една твърде висока цена. А освен нея има и още други, които ще трябва да плати, но това е може би тема на отделен разговор. Неотдавна с колеги издадохме една монография, буквално преди месец, в която сме изразили своите резерви към влизането на България в Еврозоната, от която става ясно и какви ще бъдат негативите, които ще понесе България, ако наистина влезе и то с тези ускорени срокове.

Икономиката през 2023 г. с една дума, като за финал и очакванията за следващата - 2024 година?

Икономика през 2023 г., както Ви казах период на очакване, между един период, който беше не кой знае колко добър, към друг, който ще бъде значително по-лош, отколкото предишния. Но пак казвам, все пак място за оптимизъм, поне в някои сектори има, и дай Боже, по-голяма част от вашите слушатели, да се окажат именно на страната на печелившите.



Още по темата: общо новини по темата: 370
15.04.2024 »
15.04.2024 »
14.04.2024 »
14.04.2024 »
13.04.2024 »
12.04.2024 »
предишна страница [ 1/62 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Април 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Лято 2024
Бюджет 2024
Почина патриарх Неофит
Конфликт Израел-Газа
Акция на ДАНС и КПКОНПИ, обискираха дома и офиса на шефа на Митниците
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: