Изминахме доста дълъг път от "Ако печеля, печели цял народ“ до това "Не ме интересува какво става с българската икономика, важно е да направим сечено на Русия“. Това коментира в предаването
"България, Европа и светът на фокус" на
Радио "Фокус" икономистът доц. Григор Сарийски по повод изказването на
Николай Денков преди дни, че "няма значение дали българската икономика ще пострада от антируските санкции, важното е те да имат ефект върху Руската федерация".
"Искрено се надявам да доживеем едно националноотговорно и по-активно управление, защото това, което се случва с България може да се види в индекса на индустриалното производство, доходите, инфлацията. Има много процеси, които вървят под килима и които не ги виждаме, като един от тях е скимфлация - ефект от санкциите върху Руската федерация. Защото ние ограничихме достъпа на евтини горива, включихме се в санкциите, отворихме бариерите за внос от трети страни и в момента сме залети от некачествена продукция, продукция, която се произвежда по други критерии, ограничен ни е достъпът до горива, докато някои от страните в Европейския съюз не го правят", коментира доц. Сарийски.
Той даде за пример Австрия, която през изминалия месец декември 98% от потреблението й е именно от руски газ: "Затова казвам, че е въпрос на национална отговорност да имате управление, което да подхожда с отговорност към гражданите и към местната икономика. Докато продължаваме с чисто политически лозунги, едва ли ще можем да видим някакво стабилизиране. По-скоро нещата ще отидат във фризиране на данните. Скимфлацията е по-лошият братовчед на шринкфлацията. Това е в случай, че ви предлагат по-малко количество на същата цена, по-млака разфасовка, докато при скимфлацията става дума вече да ви предлагат продукти със занижено качество. Т.е. вие получавате същото количество сирене, кашкавал, мляко и т.н., но те не са със същите хранителни качества".
Григор Сарийски даде за пример третото тримесечие на миналата година, тъй като имаме съпоставими данни за третото тримесечие на настоящата: "Количеството палмово масло, което беше внесено в България, беше 6200 тона. Тази година за третото тримесечие са внесени 7400 тона. Така че може да си направите сами извода какво е качеството на продуктите, които консумирате. И между другото, това не ни е за пръв път – подобно нещо се получи 2006, 2007, 2008 г., защото преди влизането в Европейския съюз България внасяше някъде от порядъка на около 12-13 хиляди тона палмово масло, а три години след влизането в Европейския съюз имахме устойчив ръст на тези количества и само за три години се достигна до едни обеми от порядъка на 40 000 тона.
Това се правеше точно за да може да бъде смъкнат инфлационният потенциал чрез ерозия на качеството на продуктите, които консумират българските граждани, да може да бъде потисната вълната на инфлацията. Случва се и в момента. дължи именно на влошаването на качеството на продукцията", обясни икономистът.