Икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов коментира ключовите икономически теми, свързани с предстоящото въвеждане на еврото и състоянието на държавния бюджет.
"Винаги може да се появи някаква изненада – няма как да разчитаме, че хилядите пощенски клонове ще свършат тази работа безпроблемно. Но страната действа проактивно – вече виждаме постепенно намаляване на парите в обращение“.
Николов отбеляза пред NOVA NEWS, че хората реагират рационално и постепенно депозират кешовите си средства:
"Домакинствата чуха апела на банките и започват да внасят наличностите си по сметки. Това е най-рационалният начин да се избегнат опашките, когато валутата се смени“.
Натиск върху бюджета
Икономистът е скептичен, че България е "закрепила“ дефицита около 3%: "Рискът бюджетът да излезе на дефицит от порядъка на 4,5% към края на годината е съвсем реален. Закрепването хич не е гарантирано“.
Той подчерта, че не очаква сериозни промени в социалната политика преди приемането на еврото: "Съмнявам се, че правителството ще посегне към мащабни промени в последния възможен момент. По-скоро мисленето е как да се съкратят социални плащания, а не да се разширяват“.
Възможни данъчни промени
В контекста на дълговата политика Николов припомни и предупреждението на ИПИ, че може да се стигне до вдигане на данъци: "На масата вече има предложения за увеличение на ДДС, на осигуровките, включително на пенсионната. Ако негативно развитие на събитията се материализира, тези сценарии са напълно възможни“.
Пенсионната система – социална или осигурителна?
По отношение на пенсиите икономистът бе категоричен: "Административни увеличения като тези от 2022 г. няма да виждаме скоро. Те доведоха до огромно натоварване на бюджета и смесиха социалната политика с пенсионната система“.
Той допълни: "Пенсията е осигурителен доход – каквото човек е изработил, това трябва да получава. А не да се използва за борба с бедността. Тези неща трябва напълно да се разделят“.
Николов критикува сегашния модел, при който държавата раздава средства "на всички по равно“:
"Отстъпки от имотния данък за първо жилище, помощи за всички ученици – бедни и богати – това е безсмислено. Социалната политика трябва да се насочи към хората в нужда, а не да създава универсални бонуси“.
Според него решението за бюджетната стабилност минава през ограничаване на държавните разходи: "Очевидно трябва да мислим за намаляване на разходите. Ако успеем да се върнем на ниво 37–38% от БВП, можем да балансираме бюджета и дори да намаляваме дълга. Това обаче изисква оптимизация на администрацията и консолидация в рамките на няколко години“.