Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Икономист: Такова нещо досега не се беше случвало
Автор: Йоланда Пелова 11:29 / 17.01.2023Коментари (1)253
©
Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

За втори пореден месец годишната инфлация в България е 16,9%. Това стана ясно от информация на Националния статистически институт. През месец декември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените при развлеченията и културата, здравеопазването, както и разнообразни стоки и услуги, ресторанти и хотели. Намаление на цените е регистрирано в групите "Транспорт“, "Облекло, обувки“, става ясно още от публикуваните данни. Ситуацията у нас ще коментираме в следващите минути с икономиста проф. Боян Дуранкев.  

Инфлацията сякаш замръзна. Защо и на какво се дължи това?  

На база на миналия месец е едно, но на база на декември миналата година е съвсем друго. Както вие казахте, всъщност става дума за индекса на потребителските цени, а не за общия индекс на инфлацията, където се включва и т.нар. междинно потребление, т.е. производственото потребление. Всъщност тези почти 17% инфлация и това вече може да се каже спокойно на база 2022 г., означава едно шоково поскъпване почти на всичко. Защото допустимата инфлация, както е известно, е до 2%, над 5% става много тежко положението, а пък 17% на потребителските цени е наистина един шок, който не само като психологически шок можем да го възприемем, но и като икономически шок за много хора, най-обикновени хора. 

Да, както казах, най-голямо поскъпване има в сектор "Здравеопазване“ също така – един от най-важните сектори. 

Да, но погледнете отново. Ако погледнем на база един месец, страшно поскъпват например международните полети – почти 50%. Туристическите пътувания – с почти 20%. Централното газоснабдяване – с 15%, и т.н. Но ако погледнем дали ние сме изключение, има втори измерител – това е т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени, който е сравнимата мярка за инфлацията на държавите в Европейския съюз. Т.е. този хармонизиран индекс се изчислява на базата на една и съща кошница на стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различава по използваните тегла. Например в България като по-бедна страна теглото на хранителните продукти е по-високо, отколкото в другите страни. Но това, което имаме като данни, и то не всички страни вече са подали всичките си данни, но това, което може да се каже, е, че например, ако погледнем Европа като цяло, в Турция за една година хармонизираният индекс на потребителските цени е над 84%. Кои са преди нас по по-тежък хармонизиран индекс на потребителските цени – това са Унгария, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Сърбия, и тогава идва България. що се отнася до еврозоната, там индексът на потребителските цени е около 10%, така че там имат по-малко проблеми, в страните в еврозоната.

Най-много страдат най-бедните, тъй като според индекса на цените за малката кошница, той се е увеличил с почти 23%. Тази малка кошница измерва цените на 100 много жизненонеобходими стоки и услуги и на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Така че затваряйки страницата на миналата година, трябва да кажем, че през новото хилядолетие такова нещо досега не се беше случвало. То ще нанесе много тежки поражения къде ли не. Например в частните пенсионни фондове вече се забелязва какво става. Банковите спестявания, които хората бяха отделили пари за черни дни, също се обезценяват по този начин. 2023 г. не обещава да бъде укротена инфлацията под 2%. Може да се прогнозира, че тазгодишната инфлация, ако се задържи под 5%, ще бъде голям успех. Това са проблемите. 

Кои според вас са най-добрите методи за стабилизиране на ситуацията и последиците от инфлацията? 

Разбира се, има изпитани методи, тъй като инфлацията не е за първи път. Имаме и други шокове – например Великата депресия от 1929 г., финансовата криза от 2007-2008 г. И спасението е едно: тъй като не могат всички да бъдат обезщетени за това, което се случва, най-добре би било първо да се повдигнат с индекса на инфлацията най-малко работните заплати, минималната работна заплата имам предвид най-вече, и да се доближи, както вече е изискването на Европейския съюз, до 50% поне от средната работна заплата в страната. И второ, да се подпомагат тези, които имат най-големи материални затруднения – имам предвид от потребителския сектор. Това са част от пенсионерите, не всички, разбира се – има хора с много солидни натрупвания, с много високи доходи от преди. За съжаление, в този шоков момент, когато бяхме миналата година, и редовните правителства не постъпиха по този начин. Те вдигнаха много повече, даже погледнете пенсиите – най-високите пенсии бяха повишени най-много, докато най-ниските не бяха повишени с индекса на инфлацията. Същото се случи с минималната работна заплата, с подпомагане на най-бедните. И изумително или не, българската икономика напомпа много държавни средства за тези, които предизвикаха донякъде хиперинфлацията, т.е. в най-големите монополисти, в картелите и в секторите, където има свръхпечалби – нещо, което през тази година надявам се не бива да се допусне и не трябва да се допуска.  

Виждате обаче каква е ситуацията. Нямаме редовно правителство все още. Кой е според вас реалистичният сценарий за развитието на икономиката у нас? По-зле ли ще става, професоре? 

Тъй като икономиката се разчита да е най-вече продукт на частния сектор – едно доста глупаво виждане, впрочем, – се тълкува, че частният сектор ще извади икономиката от кризата, в която е. Разбира се, това нещо няма да се случи, защото деиндустриализацията през тези над 30 години, освен това съсипването на българското селско стопанство – ние заменихме какво ли не, импортираме какви ли не стоки, и забележете най-неприятното – голямата част от работната сила, от младите, интелигентните хора напуснаха България. Така че спасението е от типа на барон Мюнхаузен – щом си попаднал в блатото, единственото спасение е да се хванеш за косата и сам да се изтеглиш от него. Но засега, без редовно правителство, без програма за изход от тази криза, светлинка в тунела не се вижда, или по-точно светлината, която се вижда в края на тунела, може да бъде насрещният влак. Това е голям проблем. Но дали ще има служебно или редовно правителство, не е толкова проблем, колкото какво ще предложи едно редовно правителство. Защото ако погледнем по линия например на Плана за възстановяване и развитие, нашето Народно събрание и един Министерски съвет трябва да предложат 10 проектозакона, за да получим втория транш по линия на този план.

Парламентът възложи на Министерския съвет да преговаря за нови ядрени мощности, да въведе система за компенсиране на високите цени на горивата и да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост така, че през 2025 г. да не се налага затварянето на 40% от въглищните ни централи, както и уволняването на 12 000 души. От Европейската комисия обаче припомниха, че предоговаряне на Плана може да има само в изключителни случаи и държавата, която го иска, трябва да докаже, че повече не е в състояние да изпълнява части от Плана или целия План поради обективни обстоятелства. Проф. Дуранкев, налице ли са такива обстоятелства у нас, изключителни случаи са тук, в България? Можем ли да определим нашия случай като "изключителен“?  

Ние сме изключение като погледнете от "Шенген“, от еврозоната, сега ще бъдем изключение от Плана за възстановяване и развитие на Европейския съюз, така че бих отнесъл това решение на нашите парламентаристи повече към сектора на забавленията, отколкото към сериозните неща, които трябва да се правят в едно Народно събрание. Защо казвам така? Защото първо това гласуване беше без никакви дебати, беше подкрепено от 185 депутати – предложението беше на ГЕРБ. И сега, забележете, с решението Нашето народно събрание не само задължава кабинетът да започне предоговаряне, а налага срок до 31 март – забележете – на Европейската комисия и на останалите страни членки да одобрят нашите искани промени. Как да го кажа, това който и да го погледне, от която и страна да го погледне, това е едно несериозно решение. Първо защото предложението трябва да се внесе от Министерския съвет, да бъде дълбоко обосновано, да докаже, както и вие казахте, обективни обстоятелства, които не позволяват ние да изпълним тази част от Плана. Обективни обстоятелства трудно ще бъдат доказани. И второто нещо – трябва да докажем, това, което е най-неприятното – че българската икономика няма да бъде най-въглеродоемката икономика в Европейския съюз при преразглеждане на тези документи, а че ние ще постигнем ангажиментите, които са наложени за целия Европейски съюз. Как да го кажа, забележете, че тези обективни обстоятелства, които се налагат в Европейския съюз, са свързани със задължението 37% от разходите да бъдат свързани с борбата с климатичните промени. Ние точно по тази линия сме поели тези задължения. И още нещо, хубаво е, че ние ще отправим такова предложение, но както казах и преди, ние трябва да приемем, съобразно този план, над 10 законопроекта, които са свързани пряко с него, а подготовката на всеки законопроект отнема и обсъждането, разбира се, поне двайсетина дни, което означава към 200 дни може би, докато се преминат, обсъдят се и се приемат тези необходими 10 законопроекта, защото предоговарянето на практика спира процеса по плащане на първата получена сума. А ние получихме 2,8 милиарда лева. И трябва по някакъв начин да отговорим на новите изисквания, за да получим следващия транш.  

А до март месец сигурно няма да можем да се справим, след като казвате, че над 200 дена са необходими. 

Но само бих казал, че Каменната ера не е свършила, понеже са се свършили камъните. Същото е и с въглищата. 

Така е. 

Вероятно ще трябва да предприемем нови мерки, нови стъпки пред Народното събрание, за да отговорим на необходимите изисквания, а не просто да кажем отново пред Европейския съюз от типа "Булгар, булгар!“, както Бай Ганьо в пражката баня беше направил навремето. Предоговаряне е необходимо, но по много по-сериозен начин от това, което се предлага в момента.








Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Ако не е баба Мика ,ще е другаря Глупаков.
Коментарите са на публикуващите ги. Burgas24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Януари 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Откриха убита 31-годишна жена във Варна, тялото е оставено в шахта!
Парламентарни избори 2023 г.
Войната в Украйна
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
Съдебна реформа
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
тел.: 0887 45 24 24
office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
©2008 - 2022 Медия груп 24 ООД. Burgas24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Burgas24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Burgas24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: