Сметната палата публикува одит на изпълнението на ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при управлението на средствата от европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ) за периода 2021–2023 г. С него ФОКУС вече ви запозна.

Одитът обхваща ключови институции в изпълнителната власт, включително Министерския съвет и основните ресорни министерства, ангажирани с управлението на евросредства, като фокусът е върху националното управление на процеса, координацията и вътрешните системи за превенция и противодействие на корупцията в администрациите.

Основната диагноза: системата няма "център“, няма ритъм и няма отчетност

Най-важното послание на доклада е, че организацията на управлението на антикорупционната политика на национално ниво не е адекватна, което пряко подкопава способността на държавата да ограничава корупционни рискове при еврофондовете. Сметната палата изрично посочва, че към 2025 г. не е налице актуален и ефективен стратегически документ, който да задава визия, цели, мерки, отговорни органи и механизми за наблюдение на националните антикорупционни политики. Изводите са на икономистите от ИПИ, цитирани от ФОКУС.

Това е особено показателно, защото България формално има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2021–2027 г., но действителното й прилагане изглежда блокирано: почти четири години след приемането ѝ Министерският съвет не е приел отчет за изпълнението и не е извършил актуализация, въпреки идентифицирани слабости и настъпили промени. С други думи – документът съществува, но не функционира като инструмент за управление.

Одитът формулира и по-широк институционален проблем: липсва нормативно изискване за такъв стратегически документ и липсва ясно определен орган, който да носи задължение за разработването му, което прави стратегията въпрос на политическа "добра воля“, а не на задължителен управленски цикъл.

Дублиране на органи без ясно разделение на роли: рецепта за безотговорност

Втората важна констатация е свързана с институционалното "припокриване“. Докладът отбелязва, че наличието на органи със сходни функции по превенция на корупцията, без ясно нормативно разграничение на задачи и взаимодействие, не осигурява ефективно разработване, изпълнение и наблюдение на политиките. Това не е технически проблем – това е структурен риск: когато отговорността е "споделена“, тя често се оказва ничия.

Особено критична е оценката за Националния съвет по антикорупционни политики: дейността му е определена като неефективна поради нередовни заседания, неизпълнение на решения и непълно изпълнение на нормативно определените функции. Причините са описани в прав текст – политическа нестабилност, промени в състава, липса на председател за част от периода, липса на адекватна организация (годишни програми, отчети, правила) и неефективна координация с други органи.

Показателно е и друго: публичността е сведена до брифинги и съобщения до медиите, което не създава реални условия за прозрачност и регулярна информация за изпълнение на политиките към заинтересованите страни и гражданите изобщо.

На този фон се появява и втори координационен център – Съвет за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото, който координира диалога и докладването по мерки, включително за корупцията. Докладът подчертава, че функциите му в областта на корупцията са сходни с тези на Националния съвет по антикорупционни политики – още един сигнал за институционален дизайн, който размива отговорността, вместо да я концентрира.

Какво означава това за еврофондовете: рискът е системен, не "случаен“

Одитът стига до заключение, че действията на одитираните организации за превенция и противодействие на корупцията при управлението на средствата от европейските фондове не са достатъчно ефективни. Сред причините са:

– Липса на стратегии за борба с корупцията в отделните администрации с ясни цели, отговорности и механизми за развитие на системата;

– Липса на възложени адекватни отговорности вътре във ведомствата.

Това е съществено, защото при еврофондовете корупционният риск рядко е "един човек взел подкуп“. По-често е комбинация от неясни правила, формални проверки, зависими консултанти, контрол "по документи“ и ниска вероятност за санкция. Именно затова слабите вътрешни системи и липсата на отчетност създават среда, в която корупционните практики се възпроизвеждат – без непременно да оставят лесно доказуеми следи.

Данните от изследване: "свързани консултанти“ и неравно третиране като най-чести практики

В доклада са включени резултати от изследване (SDDI Consulting с възложител Сметната палата), които дават емпирична картина за възприятията и опита на участници в процеса. Най-често посочваната порочна практика и при двете групи е използването на консултантски фирми, които реално са свързани лица, за да се класира проектът. Наред с това се открояват и сигнали за искане на пари за успешно класиране, неравно третиране и субективни правила, както и предварителна информация за определени кандидати.

Тук важният извод е, че корупцията в еврофондовете често се проявява като изкривяване на конкуренцията, за създаване на предимство за "правилните“ кандидати.

Политическият проблем: стратегия без индикатори и без цикъл на управление

Сметната палата посочва, че разработването на стратегия се е случило при липса на устойчиви правила: няма ясни изисквания в националното законодателство за стратегически документ, няма методология, няма ясно определен орган със задължение за разработване. Освен това стратегията 2021–2027 е разработена върху оценка на предходната стратегия 2015–2020, която не съдържа индикатори за изпълнение на целите, без достатъчно задълбочен анализ на състоянието на корупцията.

Това е типичен симптом на изготвяне на публични политики "по шаблон“: има документ, има структура, има формални мерки – но няма измерване, няма санкция при неизпълнение и няма актуализация.

Одитът показва, че антикорупционната рамка около еврофондовете в България страда от класически управленски провал: неясна архитектура, разпиляна отговорност, липса на отчетност и формализъм. Последиците са икономически измерими – по-ниска ефективност на публичните разходи, изкривена конкуренция, по-слаба възвръщаемост на европейските инвестиции и трайно недоверие в институциите.

Най-тревожното е, че докладът описва проблеми, които не изглеждат временни, а вградени в модела на управление: стратегията не се отчита и не се актуализира, координационните органи дублират функции, а публичността е сведена до комуникационни жестове вместо реална прозрачност. Така рискът не е в "отделни корупционни случаи“, а в средата като цяло, която превръща тези случаи в рационален избор при ниска вероятност за санкция.