Заетостта през 2015, 2016 и 2017 г., според средносрочната бюджетна рамка, ще се променя съответно с 0.5, 0.9 и 0.7 процента, което означава, че тя ще се запази на равнището от около 3 млн. заети, колкото е била и през 2010 г., посочи проф. Искра Белева. За сравнение на оскъдните политики в тази област тя изтъкна, че в предкризисния период - през 2008 г., заетите у нас са били малко над 3.4 млн. човека. Прогнозата за догодина е новозаетите да са около 15 хил. българи, което няма как да промени пазара на труда. Той ще остане в кризисна ситуация и догодина, подчерта проф. Белева.
Учените не видяха добри стъпки и по отношение на социалната политика. Бюджет 2015 не е социален, а по-скоро консервативен, изтъкна проф. Васил Цанов. Според него заложените рестрикции няма да доведат до съществено подобряване в социалната сфера. Като пример за това той посочи намаляването с 10% на средствата за заплати в публичната сфера. Говорим единствено и само за съкращаване на хора в администрацията, така че, ако броят им е по-голям, би могло да доведе и до повишаване на заплатите на заетите в публичния сектор, но нищо друго, коментира проф. Цанов.
По думите му подобрение в политиката на доходите има само за една категория - пенсионери. За сметка на това средствата за социални грижи и други трансфери към домакинствата са или замразени на старите нива, или се намаляват.
В сферата на регионалната политика проф. Стефан Иванов отбеляза, че докато бюджетите от 2008 до 2012 г. са били силно централизирани, то в последните два, както и в проектобюджета за 2015 г. се вижда плавно увеличение на средствата, разпределяни от общините. За догодина се предвижда на общините да бъдат дадени около 100 млн. лв. повече, но от тях 78 млн. лв. са в сферата на делегираните държавни дейности, в които общините имат ограничени правомощия, посочи той. И добави, че това не е основание да смятаме, че така очакваната децентрализация към местните власти ще се случи през 2015 г.
Въпреки критиките в социалната сфера, като цяло Бюджет 2015 може да бъде оценен положително, заключи проф. Митко Димитров - Директор на Института за икономически изследвания при БАН. Като основание за това той посочи връщането към принципа за бюджетен дефицит в рамките на 3% от БВП.
Постижение за финансовото министерство е фактът, че не се надвишава тази граница, което е добър сигнал за бизнеса у нас и за инвеститорите в чужбина. Сигнал, който показва, че България иска да я смятат за стабилна в макроикономически план, подчерта проф. Димитров. Независимо от това, за него неблагоприятните процеси и тенденции в средата остават.
Притесненията ми идват от това, че не се излиза от досегашните схеми, и основно - не се предлагат мерки за повишаване на събираемостта от ДДС, митнически такси и акцизи, подчерта проф. Димитров. Не се използва и програмното бюджетиране, макар че се декларира от държавата от повече от 10 години и се смята за реален измерител на ефективността от работата на една структура или прилагана политика.