Инфлацията яде парите за черни дни на бедните, които посягат към спестяванията си заради харчове

Инфлацията яде парите за черни дни на бедните, които са принудени да посягат към спестяванията си, за да посрещат увеличените си харчове. В същото време парите на най-заможните рекордно се увеличават. Най-дребните депозити в банките – тези до 5000 лева, намаляват както като брой, така и като сума. Спестяванията в тях са се стопили за година с общо 71,6 млн. лв. Това става ясно от статистиката на БНБ за кредитите и депозитите на домакинствата към декември 2022 г., предава "Телеграф".

Статистика

Намалението при най-малките депозити – тези до 1000 лева, е най-голямо. Като брой те са с 5% надолу, а като сума – с 3,3%. За година са се "изпарили“ 255 664 такива депозита и 27,6 млн. лв. в тях.

Следващите по обем сметки – тези с 1000 до 2500 лева в тях, са с 1% надолу и като брой, и като сума. За последната година са закрити 10 421 такива депозити, а сумата в тях се е стопила със 17,6 млн. лв.

Депозитите с между 2500 и 5000 лева в тях също намаляват с около процент. Закрити са 6859 такива сметки, сумата в тях е изтъняла с 26,5 млн. лв.

При депозитите, в които вложителите кътат между 5 и 10 хил. лв., няма почти никаква промяна. А по-големите влогове растат, като при това увеличението е най-значително при тези с най-внушителни суми. Именно заради увеличаването на едрите депозити в крайна сметка парите в банките на домакинствата през миналата година са с близо 5,5 млрд. лева нагоре, което е ръст от 8,3% до общо над 72 млрд. лв.

Причини

Финансови експерти подчертават, че не само инфлацията може да е причина за изпаряване на дребните депозити. Възможно е част от тези сметки да са били окрупнени. Например един човек да има по 2500 лева в няколко банки и да ги е обединил в един по-голям депозит. Депозити се закриват и заради банковите такси и нулевите лихви, а парите от тях се насочват към алтернативни вложения, например към спестовни схеми. В годините назад, преди ковид, войната и галопиращата инфлация, също е имало намаление на дребните депозити и особено на тези до 1000 лева, показва още статистиката на БНБ.

Рекорд

2022 г. завършва с рекорд за депозитите над 1 милион лева. За година те са се увеличили с 206 броя, като милионерите са успели да заделят в банките още 784 млн. лв. В проценти този ръст е съответно 19,6 и 28,8 на сто. Така броят на депозитите с над 1 млн. лв. вече възлиза на 1258. Богаташите кътат в тях общо 3,5 млрд. лв.

През миналата година доста се увеличиха цените, това се коментира постоянно. Поскъпнаха хранителните стоки, енергията, лекарствата. Това са належащи разходи, които всеки трябва да покрива. Част от хората са принудени да си теглят от спестяванията, за да посрещнат тези харчове, коментира икономистът Румен Гълъбинов.

Тенденция

По думите му тенденцията малките депозити да се топят, а големите да набъбват е от последните 2 г. През 2021 и 2022 г. виждаме отдолу изтъняване на основата на пирамидата – там, където са много на брой сметки, но с все по-малки суми, които остават като спестявания. В същото време имаме отчетливо нарастване на депозитната маса в горния връх на пирамидата, там, където са големите депозити – малък брой сметки, но с големи наличности по тях. Според Гълъбинов обяснението за това е насочването от страна на държавата на финансов ресурс към бизнеса под формата на компенсационни мерки първо заради ковид-пандемията, а после и заради войната в Украйна. Тази тенденция се засилва особено много миналата година, защото държавата насочи много големи суми като компенсация заради високите сметки за ток.

Има и друга интересна тенденция и тя е положителна. Това е, че се увеличават парите, които българите, работещи в чужбина, пращат на близките си в България. По предварителни данни миналата година те преминават сумата от 1,2 млрд. евро. Тези пари отново са насочени към по-бедните хора. Така че това е добрата новина, възстановява се този поток на нивата отпреди пандемията, той компенсира до някаква степен изтънелите сметки на хората, които имат по-малки спестявания, посочи икономистът.

Рекорден ръст на кредитите до 1 млн. лв.

Рекорден ръст на едрите кредити за домакинствата от 250 000 до 1 млн. лв. отчита още статистиката на БНБ. Броят на банковите заеми от половин до 1 млн. лв. отчитат ръст от 63,4%, а отпуснатите суми са с 61,9% нагоре. При кредитите между 250 и 500 хил. лева ръстът е с 52-53%. Общо 2 831 210 кредита са отпуснати на домакинствата у нас, сочат данните към декември м.г. Задълженията възлизат на над 33 млрд. лв.