Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с бившия кмет на Пловдив Иван Тотев, за емоциите на 2019 година, когато Пловдив бе обявен за Европейска столица на културата. 

Г-н Тотев, виждам, че 7 години след обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата, Вие още се вълнувате. Виждам такива Ваши постове във Фейсбук и няма как да бъде иначе, защото точно Вие бяхте човекът, който направи възможно това да се случи, заедно с Вашия екип, разбира се.

Целият град взе участие за да се случи едно такова събитие. Много хора, които не бяха свързани пряко нито с управлението на общината, нито с някаква политическа партия, участваха в този процес. Тук мога да спомена имената на Марта Божикова, и Чолакова, Валери Кьорленски, Манол Пейков включително, един Кирил Велчев, Светлана Куюмджиева. Дори не е редно да ги споменавам по имена, защото все ще забравя някого.

Аз затова казах "и екипът Ви".

Много хора участваха. Просто имаше една такава енергия и синергия, която се събра. Аз в моя живот в Пловдив преди това не съм я виждал. Надявам се да я видя до края на моя живот и още един път за някаква голяма цел, пловдивска кауза. Но това наистина беше една общоградска кауза и страшно много хора работиха за нея. Аз се радвам, че в този исторически момент бях начело на града и помогнах и с каквото мога и аз. И накрая се получи, просто беше страхотно. На 12-ти получавах поздравления като за рожден ден.

Кое е нещото, което най-ярко си спомняте, което се е запечатало много силно в съзнанието Ви след този ден?

Откриващото събитие беше нещо, което беше замислено да остане в паметта на хората. Неслучайно се взеха такива непопулярни решения, които в началото изглеждаха твърде неудобни. Самият акцент на церемонията по откриването беше направен така, че да остане в съзнанието на всеки един от нас, който е присъствал, за цял живот. И от това, което аз виждам и в постовете във Фейсбук, този ефект е постигнат. Всеки един, който е бил на място в дните около 12 януари, и тези, хилядите доброволци, които участваха в подготовката през цялата година, те ще го помнят това за цял живот. 

Аз например, като журналист, запомних многото критики, които тогава ви се стовариха на главата. Вие по-късно в едно интервю казахте "Всичко, което се говори, ще остане в канала на историята". И като че ли наистина се случи това. Остана най-значимото и емоцията от това събитие, нали така?

Да, да. Като кмет трябва да си малко подготвен с историите, през които минава даден "проект", или някакво "събитие", макар че е слабо да се нарече така. Ако познаваш историята, ще знаеш, че има един кмет на Пловдив като Огнян Дюкмеджиев от края на XIX век, който е направил страшно много за града. Но след това негативизмът към него го кара да се изнесе и да не живее повече в Пловдив. Но това, което той е направил – канализациите на града, промяната, тя остава дълги години след него. Така че ако познаваш историята, знаеш, че ти минаваш през такива неща, но просто трябва да устоиш, да имаш куража и да вдъхваш куража на хората, които работят с теб.

Защото, за един такъв проект, като Европейска столица на култура, за него работят хиляди хора. Ако тези хиляди хора нямат увереност, че има някой зад тях, който ги подкрепя, който поема тези удари отвсякъде, където идват, те няма да могат да дадат всичко от себе си, тази увереност и желание, и да виждат смисъла.

Така че през този период, който беше няколко години преди самото събитие на 12 януари 2019 г., аз успях да вдъхвам кураж и увереност на хората, които работеха, и ги карах да дават най-доброто от себе си, и се получи. Това е моята роля през годините, аз така я виждам. Аз бях лепилото, спойката между всички тези, които работеха за проекта, и давах увереност и вдъхвах вяра и смисъл в проекта. 

Всички бяхте един млад екип, който има амбицията и иска това да се случи. А какво от средата, която вие променихте, остана като Ваше завещание към пловдивчани?

Можем да ги разделим на две - какво е останало в инфраструктурата, и духовното, което остана в града и у пловдивчани. Второто е много по-значимо и много по-стойностно от инфраструктурната промяна на града, която се случи през годините. Под егидата на Европейска столица на културата се взеха много тежки политически решения, като промяната на Централния площад, например.

Така беше. И затова бяха и многото критики.

През 2013 година започнаха безброй проекти, конкурси. Тогава се появиха недоволни, критици, отявлени хейтъри, ако трябва да сме честни. Стартирахме археологически разкопки. Цялата тази промяна, която виждате в централна градска част, включително и квартал "Капана“, главната аптека, Марица зоната – това всичко е пряко следствие на желанието на Пловдив да се промени, да промени своя облик за 2019 г. Галерия "Капана“, Галерия "2019“, изложбената зала, включително и проекти като голямата зала "Колодрум" – те всичките бяха  следствие на този дух в града, желанието ни за промяна и за посрещане на 2019 г. с повече културни пространства. Това е чисто инфраструктурната промяна, която се забелязва пряко. Но това, което остана, духовното, фестивалите, които продължават и до момента, като "Hills of Rock“ и много други, финансирането на операта в тези години изведнъж стана многократно по-голямо от това, което е досега. Така стигнахме до момента, когато през август месец на Античния театър нямаме свободни места за спектаклите на Пловдивската опера. Така че духовното смятам, не е по-маловажно, бих казал. И самочувствието на пловдивчани се промени. Аз затова написах в поста си: "Един път културна столица, завинаги културна столица".

Пловдив ще остане ли завинаги Европейска столица на културата?

Докато хората го чувстват, ще остане. А те го чувстват.

Според Вас, как се промениха пловдивчани с този факт, че сме Европейска столица на културата?

Към 2011 г. Пловдив беше един наистина неугледен град, град, в който хората не виждаха смисъл да живеят. В рамките на тези 8 години градът се промени, в който хората искат да живеят, искат да отлежат децата си. И няма как да отречем, че този проект "Европейска столица на културата" бе един от големите двигатели на тази промяна, даде смисъл на всички нас какво искаме да постигнем в този град. Така че "Пловдив – Европейска столица на културата" беше нещо, за което се работеше 7-8 години и аз наистина смятам, че това е едно от основните неща, които мотивира всички нас да направим тази промяна в града. И от един град, от който хората си отиваха, Пловдив се превърна в град, в който хората живеят и дори се връщат.

Останаха и някои огорчени обаче. Например, все още чакаме Дом за операта и този Тютюнев град да се промени.

Един град няма как да има точка, в която да кажеш "Всичко вече е готово, може да загасим лампите и приключихме с града". Това е жив организъм, който постоянно живее и винаги има още нещо което да се направи ново. Това са важни културни проекти, в които следващите кметове да имат поле за работа. Вижте едно Кино "Космос", проекта, който надявам се в този мандат ще го видим обновено, довършено. Но реално първите години, за които се говореше за кино "Космос", бяха още в моя първи мандат. Проектът, по който се работи кино "Космос", е изработен точно в годините на "Пловдив – Европейска столица на културата".

Така че това, че 2019 г. идва и си отива, не означава, че "Пловдив – Европейска столица на културата" идва и си отива. Не, тя остава и всичко, което е заченато с тази идея, то продължава да се развива.

Аз съм оптимист, че и Пловдивската опера ще има дом, и зоната на Тютюневия град ще се обнови. Вчера с Костадин Димитров си говорих по идеи за създание на пешеходни зони, пешеходни улици в тази част на града. Така че има кой да работи и работят върху това. И смятам, че това е нормален процес на работа в един град и всичко ще се случи, къде по-бързо – къде по-бавно. Не, че няма проблеми в града.

Има проблеми в града, но аз смятам и ми си иска всички тези, които взимат в момента решенията в града – заместник-кметове, кметове, да знаят през какво минахме ние тогава и с какви трудности се борехме, за да направим тази промяна. И това да им бъде като един положителен пример. Защото теми като градски транспорт, чистота на въздуха, понякога искат непопулярни решения. И всеки трябва да знае, че когато взимаш непопулярни решения и вярваш в тях и го правиш по най-добрия начин, след това хората го оценяват това нещо. Аз го виждам по себе си. Пак ви казвам, толкова много поздравления за 12-ти получих, колкото за рождения ми ден не съм получавал.